Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 162
Рон Лафайет Хаббард
Внезапно Хелър се спусна напред, приведен. Той удари краката й точно над коляното.
Тя тупна на персийския килим.
Незабавно скочи отново към него, като драскаше и се опитваше да хапе.
Той хвана ръцете й, а след това бързо смени хватката и вече държеше китките и с една ръка. Седна върху нея и с едно от бедрата си закова ритащите й крака към пода.
— Гад такъв! — изкрещя тя.
Опита се да ухапе ръката, която държеше китките й. Той я премести, а заедно с нея и китките над главата й и ги притисна към пода.
— Ти — каза той, — малко ще ме изслушаш!
— Няма!
Със свободната си ръка той придърпваше сака към себе си. Затършува вътре, извади един куп листа и ги сложи на пода.
Тя се бореше храбро да се освободи. После се отпусна назад, дишайки тежко, а очите й горяха.
— Сега предполагам, че ще ме изнасилиш, както си направил с другите жени!
Хелър беше взел един лист от купа. Той го отвори и го пъхна пред лицето й.
— Погледни това.
— Няма! — тя извърна главата си от него.
Безмилостно, използвайки лакътя на ръката, която държеше китките й, той насили главата й на другата страна към хартията, която държеше. Тя затвори очи здраво и свирепо.
Хелър каза:
— ПОГЛЕДНИ ТАЗИ ХАРТИЯ! Какво е това?
— Нищо не можеш да ми докажеш! — каза тя.
— Отговори ми. Каква е тази хартия?
— Нараняваш ме. Ох! — тя погледна. — Очите й пламнаха. — Това е отвратителното дело на онази отвратителна мексиканска „бибипка“! — Тя се бореше да се освободи.
Той попремести малко хартията в ръката си и отново я бутна към лицето й.
— Прочети този параграф! Каква е датата на него?
Тя съскаше и ръмжеше. А след това:
— Ох. Ще ми счупиш ръцете! ДОБРЕ! Тук пише, че си се оженил за нея преди двайсет и шест месеца!
Той махна хартията и взе друга. Графинята диво се опитваше да се отскубне.
— Погледни този лист! Какво е това?
— Дереш ми врата. Това е делото от онази уличница Туутс Суич!
Той попремести хартията.
— Прочети този параграф! Каква е заявената дата?
— Пише, че си се оженил за нея преди четиринадесет месеца! Защо ме измъчваш? Мразя ги. Мразя ги! Мразя ги!
Хелър беше взел първата страница от някакъв вестник.
— Погледни новинарската статия. За какво е?
— Ще ми счупиш краката! Това е онази ужасна Мейзи Спред.
— И какво пише на този ред?
— Че си дошъл във фермата на баща й преди една година. И, оу, гад такъв, обзалагам се, че си се забавлявал с нея. Мразя я!
Тогава той взе една малка книжка.
— Сега погледни ТОВА. Какво е то?
Тя отново се опита да се изскубне от него. Затвори очи. Той приложи натиск.
— Това е дневникът ти на флотски боен инженер! — изръмжа тя.
Той го отвори.
— Погледни това. Погледни тия страници. Виждаш ли планета Земя? Блито-3?
Тя се бореше, но прегледа страниците.
— Не!
— А сега погледни тази последна страница.
Внезапно тя освободи китките си и сграбчи дневника. Той трябва да беше разхлабил хватката си, защото сега тя успя да седне. Така и направи, а очите й бяха приковани към дневника.
Тя го обърна, за да се убеди, че това наистина е дневникът. После прелетя през страниците му отново. След това се взря в Хелър. Каза: