Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 161

Каюти, каюти, каюти. На кораба вероятно имаше място за повече от петдесет гости. При това апартаменти! Каква яхта! Повече приличаше на лайнер. Освен това очевидно беше доста нова, ако се съдеше по модерния интериор. Трябва да е струвала цяло състояние да се построи, а поддръжката й сигурно струваше още толкова.

Хелър откри това, което знаеше, че му трябва: главен апартамент на собственика. Той проследи пътищата, по които можеше да стигне до него от мястото, на което се намираше.

Качи се още една палуба по-високо. Спря, вслуша се, преди да влезе в един коридор. Огледа се внимателно.

Полирано орехово дърво, махагон и месинг, палуби, покрити с цветни плочки.

Той се втурна, за да пресече друг пасаж, спря се и се вслуша. Чуха се стъпки на горната палуба. Той замръзна. Стъпките се отдалечиха.

Той извади нещо от сака си. Задържах дъха си. Дали щеше да стреля в този кораб? Да го взриви?

Той отново тръгна през коридора. Пред него имаше голяма и внушителна врата с месингови ръбове. Главен апартамент на собственика, стая за гости. Той я подмина. Следващата врата. Главен апартамент на собственика, баня. Той я подмина. Следващата врата. Главен апартамент на собственика, гардероб. Той я подмина. И тогава: главен апартамент на собственика, спалня. Хелър спря.

Той не пробва топката на вратата. Захвана се тихо на работа с един шперц.

Глава пета

Хелър влезе през вратата толкова бързо и я затвори толкова тихо след себе си, че изненадата беше абсолютна. Графиня Крек се беше облегнала в леглото, облечена в син халат. Копринена завивка покриваше сгънатите й колене, върху които лежеше пренебрегнато списание. Тя гледаше навън през един четвъртит илюминатор с месингова обковка към пожарите на брега. Но позата й показваше, че липсва каквато и да било заинтересуваност.

Нещо трябва да я беше накарало да усети, че в стаята има още някой.

Тя извъртя главата си встрани. Пребледня!

— ЧЕРНИЯТ! — изкрещя тя.

Тя запрати списанието през стаята с всичка сила! То удари Хелър по гърдите с глухо тупване.

— Не, не — каза той. — Аз съм. Съжалявам, че те уплаших!

Тя се взря в него, вече беше станала на колене в леглото. След това:

— Джетеро, махай се от мен! Греховете са почернили лицето ти.

— Скъпа — каза той. — Трябва да ме изслушаш.

— Няма какво да слушам! — избухна тя. — Ти ме излъга за другите жени! Оженил си се за някаква евтина блудница! А след това си се оженил и за друга! Разби всичките ми надежди и мечти! Махай се! Не искам повече никога да те виждам!

— Скъпа, ще ме изслушаш ли или трябва да те насиля физически?

— Не ме докосвай, ти, флиртуващ безпринципен звяр! — Ръцете й търсеха наоколо. Тя сграбчи шише с лосион против слънце и го захвърли към него с цялата си мощ!

Шишето закачи леко главата му и се разби в стената зад него!

Тя скочи от леглото, грабна един стол, за да го хвърли към него. Това повиши надеждите ми. Тя можеше да убива мъже!