Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 102

В офиса Хелър седна на голямото си бяло бюро и поръча разговор с Флорида. Точно пред нега лежаха сгънати сутрешните вестници. Графиня Крек се настани на страничната облегалка на едно кресло и загледа Хелър търпеливо. Фаталните вестници бяха точно в полезрението й — сгънати, но все пак под ръка.

Хелър очевидно беше наел линия за Очокийчокий и сега се впусна в дълги приказки за някаква тамошна наредба за позволената височина на комините в блатата, която им се беше препречила. Изглежда „коминът за изтласкване“ трябваше да е поне петстотин фута висок, за да придаде тласък.

— Трябва да пробиват пръстени — каза той. — Големи зелени пръстени от спори. Ако не са изтласкани достатъчно високо, те няма да достигат до стратосферните ветрове. На всяка минута се появява по един такъв и ако комините са по-ниски, най-горната част на пръстена ще се задръсти и резултантното срутване ще попречи на следващите изстрелвания. Комините ТРЯБВА да бъдат по петстотин фута.

Предприемачът на другия край беше много нещастен заради наредбите във Флорида, но така му били казали.

— Така продават слънчева светлина там — каза Хелър. — С всичките сажди и газове атмосферата става доста задимена. Приложи някакъв натиск. Накарай ги да разберат, че е въпрос на здрав разум да се почисти световният въздух.

— Здравият разум няма нищо общо с това — каза предприемачът. — Важи само написаното в малките книжки, които носят щатските инспектори на Флорида. Но ето какво ще направя: ще изпратя един адвокат в Талахасий, за да говори с губернатора. Може би ще получим отменяне на наредбата.

Хелър трябваше да се задоволи с това. Той затвори и вдигна поглед. Видя, че графиня Крек продължава да седи там. Попита я:

— Не е ли готов класът ти?

— Готови са, скъпи — отвърна тя. — Всичките петдесетима, някои от тях — най-добрите електронни инженери в страната. Не ми даде записките, които направи снощи.

— О, съжалявам — каза Хелър. Той посегна право над вестниците, към едно дипломатическо куфарче, отвори го и извади топче записки. Подаде й ги.

Тя ги погледна, после го целуна и излезе.

Мина по един коридор и спря пред надпис, който гласеше:

„Енергия, енергия, енергия Инк.“

Тя оправи сакото си, отвори вратата и влезе.

Големият офис беше превърнат във временна класна стая. Беше пълен с мъже на различна възраст, наредени на ученически столове. Всички станаха уважително. Графиня Крек отиде до подиума и черната дъска.

Един възрастен мъж беше започнал да им говори нещо. Но сега й отстъпи подиума, казвайки на групата:

— Сега ви предавам в ръцете на мис Крекъл.

Всички мъже изръкопляскаха учтиво.

Графинята остави купа записки на масата.

— Господа, — каза тя, — като инженери сте наети да работите за „Енергия, енергия, енергия Инк.“. Имам привилегията да се обърна към някои от най-добрите специалисти по електроника и енергия на планетата. Някои от вас са избрани и заради познанията им по чужди езици.