Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 100

Задържах дъха си. Дали докато пируваха на полковия бал, Хелър и графиня Крек въобще подозираха какво се случва в действителния свят на медиите?

Увиснах пред екраните. Графинята и Хелър закусваха с наслаждение под пролетното слънце на градинската тераса на апартамента. Икономът се появи, за да поднесе на Хелър още „Баварска ментова мока“. На подноса имаше един вестник!

Графинята въздъхна.

— Днес пак трябва да намина към Ню Джърси. Всеки път, когато се връщам оттам, трябва да си мия косата, за да премахна миризмата на прасета.

— Как върви? — попита Хелър, докато сърбаше моката си.

— Ами, едно нещо малко ме тревожи. През по-голямата част от времето Втория е наред, но в нрава му има скрита някаква лошавина, която по скромното ми предположение е наследствена.

— Като например?

— Когато срещне хора, започва да мърмори, че човешките същества трябва да бъдат изпращани в кланиците.

— Хей, това е много типично за Роксентърови — каза Хелър. — Може би е опасно да го оставяме да управлява планетата.

— Е, има си една добра страна, скъпи. Той мисли, че светът се върти около брат му, Джет. Ще направи всичко, което му кажеш.

— Почакай — възкликна Хелър. — Знам, че май ме харесва, но не мислех, че чак толкова.

— О, да. Знаеш ли, ти си много чаровен. Освен това, колкото и да е странно, откакто срещна Изи, Втория се ужасява при мисълта да направи нещо, което Изи не харесва.

— У-у — рече Хелър. — Колкото и да се възхищавам от Изи Ъпщайн, това е първият път, в който чувам, че някой се ужасява от него.

Графинята каза много превзето:

— Е, това е факт!

Хелър я погледна с подозрение.

— Скъпа, сигурна ли си, че не се намесваш в основните личностни характеристики на Туоуи?

— Аз ли, Джетеро? — възкликна тя.

О, тя можеше да преметне Хелър. Тя можеше да заслепи целия свят с невинното си лице и изключителна красота.

Но не и мен. Веднага прозрях в конспирацията й!

Тя подготвяше за Земята един император марионетка просто, за да може да се прибере в къщи и да се омъжи! В какво ли не биха се впуснали жените, за да постигнат долните си и жалки цели! Тя дори се примиряваше с миризмата на прасета, просто за да може накрая да постигне своето! Вестникът остана да лежи пренебрегнат на масата, когато те си тръгнаха. Познавах Медисън. Наистина нямаше никакво значение, че не подозираха какъв капан им зарежда той.