Читать «В началото бе...» онлайн - страница 3

Фред се заслуша в уверенията на кандидата. Той обеща да съкрати правителствените разходи, да създаде милиони нови работни места за сметка на държавния бюджет, да ликвидира престъпността и корупцията, да снеме ограниченията върху търговията с оръжия, да поведе решителна борба със замърсяването на околната среда, да разшири търговията с автомобили, да се бори безпощадно с монополите, да отмени антитръстовите закони…

Внезапно нечий глас го прекъсна:

— Разкайте се! Разкайте се, нещастни грешници, времето е дошло. Денят на Страшния съд…

Кандидатът гледаше глупаво. Фред писна:

— Какво става?

— Сигурно са объркали каналите — предположи Мирна. — Вероятно някакъв проповедник.

Тя стана и превключи програмата. За осемдесет и девети път повтаряха шоуто „Люси“. Успокоен, Фред отвори поредната кутия. Люси се бе облякла като гигантска мравка и уверяваше някакви, че домът им е пълен с термити. И тъкмо да каже най-важното, се чу глас:

— О, безверници…

После гласът млъкна.

На 9 март 1983 година президентът на Щатите и най-главните му съветници провеждаха изключително екстрено заседание край петата дупка на игрището за голф.

— Дяволски сложен проблем, господин президент — отбеляза държавният секретар. — Какво ще предприемете?

Президентът повдигна рамене.

— Умът ми не го побира. Дори не знам кой стек да използвам.

— Не за удара говоря — спокойно каза секретарят. — Мен ме притеснява състоянието на нацията.

— Оставете това. Не съм прелетял цялата държава с целия мозъчен център на ВВС, деветстотин души, че да разсъждаваме за държавни интереси. — Повдигна стека. — Така ще стане ли?

— Това е проблемът — как да стане? — каза шефът на Пентагона. — Населението се увеличи до четвърт милиард, от тях петдесет милиона са безработни. Увеличихме помощите за бедните, но никаква полза, само инфлацията расте. Светът е раздиран от конфликти. Да не говорим за околната среда.

— Точно така — отвърна президентът. — Номерът е да се улучи средата. — После се усмихна широко. — Трябва да се живее с пулса на времето. Включвам значи в четвъртък телевизора и случайно се натъквам на новини. Някакво момче обясняваше, че причината за нещастията ни е скрита в самите нас. Това са лоши мисли. Вместо да си тъпчем главата с неприятностите, трябва повече да мислим за хубавото.

— Но това беше само един спортен коментатор…

— Как така „само“? — възмути се президентът. — Неговата работа е да ни разказва какво става всъщност. Той е специалист! Господи Боже, че той печели повече от мен!

В далечината се издигна огнен стълб, но заради плътния смог никой не го забеляза. А след несполучливия удар президентът започна да ругае и гласът на Вопиещия остана нечут.

На 20 април 1986 година заведението „Бар и грил“ беше наблъскано до тавана. Както впрочем всички кръчми всяка вечер. Грилът вече не работеше, продуктите се бяла свършили, но на бара си бяха стъпили върху ушите. Не някакви пършиви интелектуалци, а истинският обикновен народ, който може по достойнство да оцени възпроизведената обстановка на старинна таверна.