Читать «В началото бе...» онлайн - страница 2

— Не мога да направя нищо, това ми е работата.

— Можеш — рече Господ.

— Няма да се получи — замислено отвърна Чарли.

Всевишният се намръщи недоволно.

— Опитай — нареди той. — Ето какво трябва да сториш.

В края на краищата Чарли се съгласи. Домъкна се до бюрото си, седна пред пишещата машина и го направи. А онова, което се получи, го отнесе на господин Хек. Другите трима шефове бяха на Бахамите в работна група от двайсет души, включително шест пищни манекенки, за да изпълнят поръчка за двеста хиляди долара — трийсет секунди клип за кокосовото масло. Мистер Хек прекрасно разбираше с какво, по-точно с кои са заети партньорите му, затова беше в отвратително настроение. Едва не изпепели с поглед листа, който Чарли сложи на бюрото му.

— Това пък какво е?

— Дребно предложение. Бих казал заявка.

— Кой я поръчва?

— Поръчител няма. Това е нова форма за ползване на материали, които биха могли да се използват в бъдеще. Мислех, че…

— Плащат ви да пишете, а не да мислите.

— Това е един напълно необичаен подход. Може да направи революция в рекламата.

— Революция ли? Без комунистически номера!

— Нищо подобно, заклевам се. Ако се съгласите да го погледнете…

— Добре де.

Господин Хек въздъхна, взе листа и зачете, като мърдаше устни.

Текстът на Чарли беше простичък:

Мексико, 1519 година, жарко пладне. Безмилостно слънце излива огъня си върху тълпа ацтеки, събрани в подножието на пирамида. Под ударите на барабани и извивките на свирки украсени с пера жреци мъкнат по каменните стъпала пленник към жертвения олтар. Хвърлят го върху плочите. Приближава върховният жрец с обсидианов нож. Ножът се вдига, спуска се, жрецът се намръщва от болка, разтваря пръсти и се хваща за рамото.

Едни от първата редица го пита с грижа:

— Пак ли ви притеснява артритът?

Върховният жрец кима, друг жрец подхваща ритуала — подава му рекламирания материал (чаша текила), върховният жрец отпива, усмихва се, хваща ножа, с един замах разсича жертвата, изважда сърцето, поднася го към камерата и казва:

— Дайте вашите дарения за Обединена фондация Сърце.

— Каква е тази идиотщина?! Как можа да ви хрумна в главата? Господи…

— Точно така — вметна Чарли. — Хората се отнасят твърде сериозно към нашите реклами, това е опасно. Нещо трябва да се промени докато не е късно. Като си помислиш, мъничко хумор няма да попречи…

Господин Хек го изхвърли като парцал.

Вечерта на 27 февруари 1980 година Фред и Мирна Хубър гледаха новия екшън сериал. Докато Фред дръпваше от първата кутия бира, на екрана се вихреше смайваща гонитба по Гранд Каньон, жертви на която станаха шест коли, три всъдехода и едно магаре. Когато Фред отвори втората кутия, главният герой пое към пристанището да разпитва злодея. Фред се беше досетил, че този е злодеят, защото имаше яхта. Злодеят, разбира се, се държеше хладнокръвно.

— Истина е, на детската площадка преоблеченият като Дядо Мраз бях аз — призна си той. — Но това съвсем не означава, че проявявам подозрителни влечения към деца.

Фред приключи с втората и тъкмо отваряше трета, когато картината изчезна и вежливият глас на диктора обяви, че предаването ще продължи след важна политическа декларация на някакъв конгресмен, кандидат за сенатор.