Читать «В началото бе...» онлайн

Робърт Блох

В началото бе…

На 5 януари точно в 17:15 часа на Чарли Старкуезър се яви самият Господ Бог.

Чарли беше последното винтче в една престижна рекламна агенция и Бог трябваше здравата да се потруди, за да попадне при него. В нашия век, когато всеки има в портфейла си шофьорска книжка, лична и цяла дузина кредитни карти, Господ се оказа в безизходица, нямаше дори акт за раждане. Горчивият опит Го бе научил да не представя Себе Си по име, сами знаете какво е сегашното отношение към религиозните фанатици. Разбира се, има ефикасни трикове, съвсем надеждни в миналото, но сега едно огнено кълбо или стълб от пламъци няма да доведе до нищо, освен главоболия на пожарникарите.

Оставаше само един начин — да влезе направо в главата на Чарли. Е, това не е най-уютното място, особено в първия работен ден на новата година — главата ще се пръсне от махмурлук, натрупван цяла седмица. Към бръмченето се прибавяха и пробождания на завистта и остро съжаление към самия себе си, защото от всички сътрудници в кантората на работа бе дошъл само Чарли.

При други обстоятелства Всевишният би избягал от такава глава като от чума (а кой по-добре разбира от епидемии, нали това е главният Му инструмент за масови наказания), но сега просто нямаше как. Той трябваше да сведе Словото до Чарли.

В момента на Неговото явяване Чарли се намираше в тоалетната. В треперещите пръсти на едната ръка се опитваше да пъхне на съответното място парче от хартиеното руло, с другата държеше панталона да не падне.

— Боже! — хрипкаво извика Чарли.

— Да, Аз Съм — произнесе гласът вътре в главата. — И трябва да ти кажа някои неща.

— Защо точна на мен? — изстена Чарли и се дооправи.

— Защото вярваш. Знаеш ли колко време търся някого, който е запазил вярата си.

Чарли слушаше внимателно, сегиз-тогиз кимайки.

— Помниш ли първата заповед? — извести гласът. — „Да нямаш други богове, освен Мене“.

— Нямам — виновно промърмори Чарли.

— А шефът ти има, и онези момчета от финансовия… Те се кланят на Мамон. Исках да почукам на някой от църковните деятели, но те винаги са твърде заети. А до клиентите ти изобщо не можеш да се добереш, все са на заседания. Оставаш ти.

— Къде оставам?

— Тук, за да Ме изслушаш. Трябва нещо да се предприеме с телевизията.

— Защо?

— Така повелява Втората заповед: „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата, под земята, не им се кланяй и не им служи…“

— Моля Те, крещиш ми направо в ухото.

— Извинявай. Нали разбираш къде е проблемът? По целия свят в затъмнени стаички са наредени малки кутии. Във всеки дом — ръкотворни кумири. И милиарди люде стоят покорно пред тях и им се кланят.

— Не се кланят, просто гледат предавания.

— И вярват на това, което виждат. А вярата води до преклонение. До преклонение пред атлети, певици, кинозвезди и други същества от плът и кръв. Не пред Агнеца Божи, а пред овни като…

— Пак се разкрещя.

— Да, ще крещя. Защото е дошло време да се крещи за това. Хората започнаха да се отнасят към телевизионните предавания като към проповеди, да ги приемат сляпо. Дори рекламите, които ти съчиняваш…