Читать «В бурята» онлайн - страница 4

Румен Ченков

— Искам само да помогна — каза Митко и в ръката му проблесна жълтото пламъче на запалката. — Винаги ли така изразяваш благодарността си?

— А вие винаги ли сте толкова нахален?

— Искаш да кажеш „галантен“. Защо премина на Вие? Бяхме почти близки. Хайде, маце, заедно ще дочакаме края на бурята и ще ни бъде хубаво.

В този момент силен удар под брадичката я разтърси цялата.

Когато отвори очи, първото нещо, което видя беше една огромна, черна сянка върху бял таван, която сякаш танцуваше странен танц. Миг по-късно разбра, че лежи на пода в склада, а ръцете и краката й бяха странно обездвижени. С ужас откри, че е гола, а крайниците й — вързани за железните пръчки на рафтовете, поставени до двете срещуположни страни на тесния, подобен на коридор склад. Една свещ го осветяваше, поставена на пода от лявата и страна. Вдясно от нея беше коленичил нейния гостенин, а на лицето му цъфтеше мазна усмивка. Бъркайки в чантата, той каза:

— Чакам те да се събудиш, защото не искам да проспиш това, което ще направим заедно.

Видя ръката му да бърка в чантата и да вади нещо, което Калина в първия момент не позна, но после разбра какво е: беше вибратор. Тя извърна глава назад и видя вързаните си китки. Този тип ги беше вързал с тънки найлонови въженца. „Носил е всичко това в чантата — помисли си тя. — Значи нищо не е случайно. Как можах да го пусна, по дяволите!“

Опита да освободи ръцете си, но те бяха здраво омотани и само си причини болка.

— Не можеш да се измъкнеш, затова не се опитвай — подхвърли мъжът, забелязал нейните опити. — Съветвам те, също, да не викаш. Никой няма да те чуе. Съжалявам, че трябваше да те ударя, но иначе щеше да ми създаваш неприятности, докато те приготвя.

Като каза това, той започна да си сваля панталоните.

— Мъжът ми ще бъде тук всеки момент и ще те убие, перверзник мръсен!

Думите й целяха да го уязвят, но не се получи. Той вече беше свалил изцяло панталона и сега смъкваше слиповете.

— Мъжът ти, маце, едва ли ще тръгне някъде в това време, ако изобщо имаш мъж. Сега мисли за мен! Това ще е от полза и за двама ни.

След тези думи той взема вибратора, който беше оставил настрана, докато се съблече, и грубо проникна в нея, а с другата ръка започна да мастурбира.

— Гадна, мръсна свиня! Отвращаваш ме! Ще си го получиш, когато дойде мъжа ми.

— Ха, ха, ха! — Смехът му се заблъска в тясното помещение. — Откровено казано, не вярвам, че си омъжена. Нищо не го показва.

Докато говореше, той продължи да я обладава по този извратен начин и същевременно, да се самозадоволява, а на нея й идеше да крещи от злоба и унижение. Животното беше решило, че не е омъжена, само защото тя си държеше халката в къщи, и сега то самодоволно се отдаваше на мръсните си инстинкти. Калина би го удушила със собствените си ръце, ако не бяха вързани.

А да вика, наистина нямаше смисъл. Дори и от тук се чуваше воя на бурята. Кой ще я чуе? Тя затвори очи и се опита да мисли за нещо, независимо какво, само да не чува сладострастните звуци, които този отвратителен човек издаваше. Искаше всичко да свърши по-скоро. Предполагаше, че като засити шантавите си желания, ще я остави вързана и ще си отиде. Страхуваше се да мисли, че може и да я убие. Господи, не!