Читать «В бурята» онлайн - страница 3

— Калина. Та, значи — казваш — бизнесмен. Не те е грижа много за документите в чантата. Доста трябва да са пострадали.

Новият познат на Калина погледна към чантата. Около нея се беше образувала локвичка, както и под шлифера.

— А, това ли? Май ти създавам неприятности.

— Не се притеснявай. Ще почистя.

— Вътре няма документи, а само някои пътни принадлежности.

Той отново я загледа с онзи разсъбличащ поглед. Очите му шареха по отвореното деколте на работната й манта, която още не беше свалила.

— Винаги ли така упорито разглеждаш жените? — запита го, подразнена от неговата безцеремонност.

— Правиш ми впечатление. Рядко се среща жена с такъв усет за добър бизнес. Магазинът ти е подреден и с хубава стока.

— Не вярвам по деколтето ми да откривате тези неща.

— Пряма сте и това ми харесва. Ще запалите ли една цигара?

Калина посегна и си взе цигара от предложения й пакет и след това се наведе напред, за да я запали. Мъжът отсреща нарочно държеше запалката близо до себе си, та тя трябваше доста да го приближи. От деколтето й напираха две сочни форми. Калина проследи жадния му поглед и посегна да се прикрие с ръка. Облегна се назад и задърпа от цигарата, гледайки през прозореца. „Да спира проклетия дъжд, че да се маха тоя от тука. Ако сега дойде Пенко, не знам как ще се оправям.“

— За какво се замисли? — стресна я Митко.

— За международното положение, приятел. Допий си кафето. Дъждът скоро ще престане.

Съзнаваше, че това не е вярно. Бурята бушуваше все така яростно, а вече беше нощ. Струваше и се, че стоят тука цяла вечност. Погледна часовника на отсрещната стена — беше едва осем и половина и това донякъде я успокои.

— Обидих ли те с нещо? — попита я Митко, като същевременно се пресегна и хвана ръката й в своята, но тя рязко я издърпа. Този започваше да не й харесва. Направо и стана антипатичен.

— Вече е време да си ходиш — каза тя и стана.

— В тоя дъжд?! Нима ще ме изгониш? Тъкмо започнах да изсъхвам.

„Трудно ще се отърва от този навлек“ — си помисли Калина, а на глас каза:

— Надявам се, че няма да стоиш тук цяла нощ.

— А защо не? Прекарваме си чудесно.

— Забравяш, че съм омъжена и мъжът ми ще дойде скоро.

— А, да. Мъжът ти.

В този момент изгасна тока. Изминаха няколко секунди в мълчание, но на нея й се стори, че измина цял час. Усети, че сърцето й започва да бие учестено. За пръв път изпита страх от факта, че е сама с този непознат човек, а отвън беше проклетата буря и пустите улици.

— Ще отида да донеса свещи — опита се да прикрие треперенето в гласа си, но не успя.

— Да ти помогна ли?

— Ще се оправя, познавам си магазина.

— Не се съмнявам, но все пак ще дойда с теб.

— По дяволите! — изруга Калина, препъвайки се в тъмното. Залитна напред и усети металния ръб на тезгяха да се врязва в корема й. Потърси вратичката, през която се минаваше от другата страна. Помогна й мощна светкавица, която освети целия магазин, макар и за част от секундата. Мина през нея и тогава усети ръцете му на кръста си.

— Господине! — извъртя се и го блъсна в гърдите. Казах ви, че сама ще се справя.