Читать «Бъдещият литературен „кружок“» онлайн - страница 3

— Предлагам — каже — да си отидем вече, един часът минава.

И той стана.

Но другите не мислеха, че е толкова късно, па очакваха и Пенелова, за да вземат сбогом.

— Noblesse oblige — забеляза Правдов.

— Аз се вече и тъй разсъних — каза Чучаргов.

— Ние ще те стигнем — издума нетърпеливият публицист Гулев.

Доктор Джан-Джан с усмивка на устата и с ярост в душата си ръкува се и излезе.

Пръв взе думата Чучаргов.

— Какво мислите, господа, за доктор Джан-Джана? Той даваше надеждица едно време, а излезе един ялов педант и надута пуйка… А даваше надеждица. Тоест — това е мое мнение…

— И доста справедливо — обади се Гулев.

— Кой го нарече в списанието Нов зрак „гений“? На подигравка, вероятно?

— Не беше на подигравка: той сам бе написал статията и турил Х. Аз положително знам — каза Петровски, верен приятел на доктор Джан-Джана.

Изсмяха се.

— Петровски знае всичките му тайни — забеляза Чучаргов. — Доктор Джан-Джан е грандоман, какъвто никоя лудница не е видяла… Болен е бедният човек, а можеше от него да излезе нещичко… Но, господа, не е ли време да ставаме и ние?

И Чучаргов стана.

Той веднага се разкая за това прибързване, защото останалите не мръднаха. Нямаше какво да се стори: той се покори на съдбата си.

Когато стъпките му по стълбите се изгубиха, Гулев каза:

— Не знам за какво намерихме одеве новата поема на Чучаргова превъзходна! Това беше просто умопомрачение. Сега, като размислям, дохождам до убеждение, че това е само набор от думи, без капка чувство! У тоя човек сякаш че има в гърдите му не сърце, а възглавница. Тая поема е една първокласна бездарност.

— Бездарност… — повториха устата на Черновича, задрямал вече.

— Аз никога не съм виждал в него, освен един словоизвергател — каза Правдов.

— И пуст ритмоплет — допълни Петровски.

Очевидно всичкото общество беше съгласно и тука. Пълната хармония в мислите и чувствата продължаваше да царува в недрата на това интимно събрание от кандидати на безсмъртието. Подир доктор Джан-Джана Чучаргов най-страшно си изпати, задето изтезава търпението им.

Скоро Правдов ги остави.

И него заклаха.

Останаха троица: поетът Гулев, нувелистът Чернович и филологът Петровски.

Никой не си отиваше.

Напротив: нувелистът задряма пък на свой ред, а филологът се залови да изчете новия брой от вестника Единомислие, голям като чаршаф.

Гулев се възползува от психологическия момент, каза им „сбогом“ и си излезе. На прага обаче той крадешком погледна назад и се успокои: Чернович дремеше, Петровски бе уврял нос в чаршафа.

Едвам стъпките му се изгубиха по стълбите… двамата господа се погледнаха…

Бедний Гулев, я да се върнеше да послушаш!

Не, по-добре спокойствувай! Лека нощ.

Петровски и Чернович излязоха заедно, след като фърлиха с удоволствие поглед в стаята, в която не оставаше никой след тях.

* * *

Така се свърши тая знаменита литературна вечер — първата и последната в столицата!

Защото на следващия четвъртък засладилият еснаф намери Пенеловата вратня под ключ!