Читать «Бъдещият литературен „кружок“» онлайн
Иван Вазов
Иван Вазов
Бъдещият литературен „кружок“
Литературните „светила“ в столицата правеха интимно събрание.
Пръв път една стая в София виждаше с гордост между четирите си стени десетина души писатели, без никаква примеса от други съсловия.
Да, само кандидати на славата!
Най-после ледът се беше пукнал, преградата бутната и всичките тия господа си долепяха лактите, гледаха се в очите, слушаха си думите, събрани под един покрив в материално и духовно общение.
Професионалните зависти, нервозно раздразнените самолюбия, глухите умрази и неумолими зложелателства и дребнавости бяха отстъпили място на дружни и братски отношения. Еснафът се укроти! Сякаш една атмосфера от топлик и искреност се въдвори тука и свърза тия непримирими елементи.
Музолюбивият господин Пенелов с цената на големи усилия и убедителност беше успял да всели взаимно доверие у тия враждуващи звезди на литературния небосвод на България и да ги привлече у дома си.
Той пръв беше направил това чудо и се намираше във възторг от сполуката.
За тия еженеделни четвъртъчни литературни събрания той доброволно даваше къщата си, гостолюбието си, чая си, усмивките си…
Той би сторил и по-голяма жертва за славата да стане домът му един вид български „Хотел Рамбуйе!“
* * *
Разговорите отиваха твърде оживено. Естествено, темата им беше книжнината.
Говори се там по всички съвременни явления из умствения живот на столицата, докоснаха се едно по друго до най-последните творения на всеки едного от присъствуващите събратя-писатели и едногласно ги пофалиха.
Стана едно разсипничество от комплименти.
Много талант, сила и изразителност найдоха във високомузикалните и звучни стихове на поета Кушаева.
Забелязаха голямата задушевност и искрено чувство в новата стихотворна сбирка на Верилова, „българския млад Хайне“.
Възторгваха се от мраморната пластика и буйност на фантазията в прясната поема на елегантния Чучаргова.
Пронзнесоха се много ласкателно за чистия език и висока художественост в разказите на Дурманджиева, когото нарекоха „нашия Гогол“.
Превъзнесоха философската дълбочина у доктора Джан-Джана.
Висотата на новата драма на доктор Дигокорова.
Тежестта на логиката и аргументацията на младия критик Правдова.
Лекостта в изложението на романиста Драйчева, новият роман на когото сравниха по психологическата вярност в изображение на страстите с Хюговия „Notre Dame de Paris“…
И тъй нататък…
Любезностите взаимно се сипеха, венците валяха, симпатиите се укрепяваха от упойния дим на тамяна на сладките речи, домакинът слушаше и гълташе възхитен тая хармонична музика, запята при парата на ароматния му чай.
* * *
Към единайсет часа първи станаха да си вървят поетът Кушаев и драматургът Дигоноров.
— При всичко това, нека си кажем правото — подзе Чучаргов, когато горните двама излязоха, изпращани от домакина; — няколкото качества, които признахме на Кушаева, не могат да загладят много други недостатки в стиховете му. Аз ги намирам доста тежки, даже скучни.
— Това е вярно — отзоваха се повечето от присъствуващите.
— Главното, което липсва в поезията му — обади се Правдов, — то е животът, душата… затова неговата поезия е мъртва поезия.