Читать «Бъдещият литературен „кружок“» онлайн - страница 2
Иван Вазов
Излезе, че всичките са съгласни по тая точка!
Доктор Джан-Джан си заби желязната кука в месата на драматурга Дигонорова:
— Дигоноровата драма не е лишена от известни, тъй да се каже, неща… Но напразно ще търсиш там драма: сухи диалози, водени от хора на кокили… Пародия на драмата…
— В това отношение доктор Джан-Джан е прав — потвърдиха всичките: — Дигоноров е слаб драматург.
— Даже нищожен! — изръмжа из ъгъла си Хайне и разля чашата си.
Казаха лека нощ и си излязоха други двама писатели: Драйчев и Дурманджиев — романистът и популярният разказвач — „нашият Гогол“.
— Стана дума одеве за новия роман на Драйчева и видях, че всички го високо оценихте — подзе Правдов, — колкото за мене, аз не мога да си обясня секрета на незаслужения успех на това творение… Героите са обрисувани бледни, фабулата е неправдоподобна. Впрочем аз не съм го чел още… Чучаргов! Какво собствено има там за препоръка?
— Аз не съм го чел… но ми казаха други: дървена работа…
— Но защо го фалят?
— Умствена незрялост и безвкусие у нашето общество… Печален факт! — забеляза строго доктор Джан-Джан, като си дръпна дълбокомислено прошарената дълга брада.
— Колкото за Дурманджиева, не можем да му отречем дарбицата на популярен разказвач — издума Правдов, — но този човек решително няма ни литературно развитие, ни естетика. Неговите хиляди пъти повтаряни все същи фрази го правят несносен, а безчислените му върволици от многоточия уморяват ти очите…
— Той краде! — забеляза Верилов, поетът.
— Да, краде, страшно краде — потвърдиха и другите.
— Кой го нарече Гогол, този бос литературен кърпач?
Това страховито развенчаване на отсъствуващите фана да плаши присъствуващите. Охотници да си вървят нямаше. Но Верилов поетът се престраши и си зе сбогома.
— Симпатичен талантец е този Верилов — забеляза Чучаргов, като си поглади плешивата лъскава глава, когато чу стъпките на Хайне низ стълбата, — само че стихът му е измъчен и пресилен, а езикът му даже изнасилен… Като го четеш, сякаш че ходиш из турски гробища… Това е мое мнение, впрочем…
— И чувствата са търсени у него, тоест: фалшиви — вмъкна друг предпазливо.
— Той е безнадежден… — пошъпна доктор Джан-Джан мрачно.
* * *
Оставаха петима души само. Всеки очакваше да тръгне последен.
Домакинът се не върна в стаята. Вероятно дойдоха му гости в другата.
Влезна Чучарговото слугинче и го повика да си иде у тях, че господарката била легнала вече.
Чучаргов се навъси и каза на слугинята да й каже да спи, а той веднага иде.
Другите се спогледаха знаменателно: те предвкусваха сладостта на новото пиршество, което Чучаргов готви за тяхното злодумство.
Чучаргов се чешеше по врата и не ставаше.
Разговорът вехнеше.
Доктор Джан-Джан с твърде спокоен вид и уж случайно подсети Чучаргова, че у дома му го чакат.
— Знам защо е: няма да бяга… Не ми се оставя приятната беседа — каза той и запали ново цигаро на свещта.
Другите крадешком го изгледаха свирепо.
Доктор Джан-Джан погледна часовника си. На челото му се появиха три прави бръчки, прилични на Ж. Той видя, че е закъснял повече, отколкото кроеше. Той имаше тая нощ да свърши една срочна работа.