Читать «Бостънци» онлайн - страница 88

Докато той отправяше молбата си, Олив имаше време да събере мислите си и да се запита какво би могла да каже на този чудовищен млад мъж, за да го накара да проумее колко низко намира предложението му да се съюзят, за да извлекат заедно полза от Верена. За жалост, най-саркастичният въпрос, който ѝ хрумна в отговор, беше и най-очевидният, затова той се поколеба за миг как да отвърне, след като тя го попита колко хиляди долара планира да спечели.

– За госпожица Верена ли? Зависи от времето. Тя ще се задържи на сцената най-малко десет години. Не мога да преценя, преди всички щати да узнаят за нея – отвърна той усмихнат.

– Нямам предвид за госпожица Тарант, а за вас – уточни Олив с впечатлението, че го гледа право в очите.

– О, колкото ми оставите! – отговори Матиас Пардън през смях, побрал цялата шеговитост на американската преса, че и повече. – Ако говорим сериозно, не искам да печеля пари.

– А какво искате да постигнете тогава?

– Искам да пиша историята! Искам да помогна на жените.

– На жените – промърмори Олив. И се канеше да добави: "Какво знаете вие за жените?", но бързата му реакция я възпря.

– По целия свят. Искам да работя за тяхната еманципация. Според мен това е големият въпрос на съвремието.

При тези думи госпожица Чансълър вече скочи на крака – дойде ѝ прекалено. Читателят сам ще прецени по-късно дали беше успяла да постигне целта си, но в онзи момент не разполагаше с изгледи за успех, каквито обещава решимостта да се възползваш от всяка предложена помощ. Това е наказанието за придирчивия, безкомпромисен и затворен нрав, за неспособността да виждаш нещата простичко и отчетливо, а порочни и заплетени. За младата дама нямаше нищо по-отблъскващо от перспективата да дължи своята еманципация на хора като Матиас Пардън. Любопитното беше, че общите качества между него и Верена, които се струваха на Олив романтични и трогателни – простонародният произход, преживяната бедност, скромното съществуване и опитът с грозната страна на живота – ни най-малко не я смилиха. Сигурно защото той беше мъж. Отвърна, че му е много признателна за предложението, но че той явно не разбира Верена и самата нея. Не, не разбирал госпожица Тарант въпреки отдавнашното си познанство с нея. Да, тя непременно трябвало да застане пред публика, а светът щял да я аплодира и завинаги да запомни думите ѝ, ала грубите и прибързани действия били нещо, от което и двете никак не се нуждаели. Промяната на ужасното положение на жените не била въпрос, свързан само с днешния ден, а и с бъдещето, и то за години наред. Много неща трябвало да бъдат обмислени и предвидени. Едно били решили непоколебимо – мъжете не бивало да ги смятат за повърхностни. Когато Верена се появи пред публика, щяла да бъде въоръжена до зъби като Жана д'Арк (сравнението се беше запечатало в съзнанието на Олив), да разполага с всички факти и цифри и да се изправи срещу мъжете на собствената им територия.