Читать «Бостънци» онлайн - страница 86
Хенри Джеймс
– Охотно обещавам да не се омъжа за никой от господата, които бяха в къщата – каза тя. – Струва ми се, че основно от тях се опасявате.
– Обещайте да не се омъжите за човек, когото не харесвате – настоя Олив. – Това би ми донесло огромна утеха!
– Но аз харесвам господин Бъридж и господин Грейси.
– А Матиас Пардън? Ама че име!
– Ами той умее да печели хората. Способен е да каже всичко, което човек би желал да узнае.
– Имате предвид – което не би желал да узнае! Е, ако харесвате всички, изобщо не възразявам. Бих се разтревожила единствено от предпочитания. Не се притеснявам, че ще се омъжите за отблъскващ мъж, опасността се крие в привлекателните мъже.
– Приятно ми е, че признавате някои от тях за привлекателни! – възкликна Верена с тих смях, който благоговението ѝ пред госпожица Чансълър още не беше успяло да заглуши. – Понякога ми се струва, че никой не би ви харесал!
– Мога да си представя мъж, който страшно ще ми хареса – отвърна Олив след малко. – Но не харесвам тези, които срещам. Струват ми се жалки същества.
И наистина тя изпитваше към тях преди всичко хладно презрение. Смяташе повечето за лицемери и насилници. За финал на разговора Верена с обичайното си покорство се съгласи с оптимистичното заключение на приятелката си, че просто преминава през някаква "фаза" с това свое предпочитание към вечерни посещения на колежанчета и журналисти, която ще надрасне, и отбеляза, че несправедливото отношение на мъжете може да бъде случайност или пък неизменна част от нрава им, но така или иначе, на нея ѝ предстои съществена промяна, преди да реши да се омъжи.
В средата на декември Матиас Пардън посети госпожица Чансълър, за да я попита какво възнамерява да предприеме за Верена. Тя не му беше отправяла покана за посещение и появата на младия господин, чието желание да я види бе твърде неудържимо, за да се съобразява с подобни дреболии, не ѝ се беше случвало достатъчно често, че да я научи на хладнокръвие. За нея посещението на господин Пардън беше проява на волност, но ако очакваше да му внуши този факт, като не го покани да седне, страшно грешеше, защото той отне почвата под краката ѝ, като ѝ поднесе стол. Поведението му беше достатъчно гостоприемно за двама, затова тя нямаше как да не изслуша безпрецедентния му въпрос, приседнала в крайчеца на канапето си (можеше поне да седне където си пожелае). Разбира се, не беше длъжна да му отговори, пък и почти не го схващаше. Той ѝ обясни, че е подтикнат от силния интерес, който изпитва към госпожица Верена, което не направи думите му по-понятни, защото това чувство (от негова страна) беше странна смесица. Той притежаваше галантност, което подсказваше, че отсъствието на деликатност се дължи на професията му, и молеше за разкрития относно
