Читать «Бостънци» онлайн - страница 52
Хенри Джеймс
– О, да, искам да посветя живота си на това! – възкликна тя с треперещ глас и додаде сериозно: – Искам да направя нещо велико!
– Ще направите, и двете ще направим! – възторжено се провикна Олив Чансълър. И добави: – Вие сте толкова млада и прелестна, дали съзнавате какво означава да отдадеш живота си на нещо?
Верена сведе очи и се замисли.
– Мисля, че съм размишлявала над въпроса повече, отколкото изглежда на пръв поглед.
– Разбирате ли немски? Чели ли сте "Фауст" – попита Олив. –
– Не знам немски, но много ми се иска да науча. Искам да науча всичко.
– Ще поработим заедно над това, ще изучим всичко. – Олив почти се задъхваше от вълнение и докато говореше, в съзнанието ѝ изникна представата за спокойни зимни вечери под лампата, навън вали сняг, на масичката е сервиран чай и тя води приятен разговор с предпочетен събеседник за Гьоте – може би единственият чуждестранен автор, когото харесваше. Не обичаше френската литература, въпреки важното място, отредено там на жените. Тази представа бе най-голямата наслада, която можеше да си достави. Случваше ѝ се много рядко. Верена сякаш също долови картината, защото лицето ѝ грейна още по-силно и тя призна, че това много би ѝ допаднало. Попита и какво означават думите на немски.
– "Не преставай, лишавай се, неспирно се лишавай!" Такъв е преводът на стиха – отвърна Олив.
– О, способна съм да се лишавам! – възкликна Верена през смях. И се изправи бързо, сякаш щеше да докаже смисъла на думите си, сбогувайки се. Олив протегна ръце да я прегърне и в същия миг една от тежките завеси на вратата се отметна и младата прислужница на госпожица Чансълър въведе един господин.
