Читать «Бостънци» онлайн - страница 54

– Госпожица Тарант надали ще се изненада, че я познавам... че си позволявам дързостта да я заговоря. Тя е публична личност и следва да е готова да плати цената за известността си – дръзко заяви той на момичето по южняшки галантно, като същевременно отбеляза мислено, че на дневна светлина тя е още по-красива, отколкото нощем.

– О, заговаряли са ме много господа – отвърна Верена. – В Топека например... – увисна изречението ѝ, когато тя погледна към Олив и се зачуди какво ѝ става.

– Боя се, че си тръгвате в мига, в който се появявам – продължи Рансъм. – Не разбирате ли колко жестоко постъпвате с мен? Знам какви са разбиранията ви... вчера ги формулирахте превъзходно и разбира се, успяхте да ме убедите. Съвестно ми е, че съм мъж, но съм такъв, нищо не мога да направя. Готов съм обаче да понеса всяко наложено от вас наказание. Наистина ли се налага гостенката ви да си тръгва, госпожице Олив? – попита той братовчедка си. – Нима бягате от всяка особа от мъжки пол? – извърна се той към Верена.

– О, не, харесвам особите от мъжки пол! – увери го младата дама през смях.

Рансъм още повече се възхити на девойката и реши, че тя е много необикновена представителка на пола си. Зачуди се как така се е сближила толкова бързо с неговата братовчедка, с която допреди броени часове изобщо не се е познавала. Явно бе нормално сред жените. Помоли я да се върне на мястото си, защото госпожица Чансълър несъмнено не би желала да се лиши от компанията ѝ. Верена погледна към приятелката си, но не за позволение, а за подкрепа, и отново седна, а Рансъм изчака госпожица Чансълър да последва примера ѝ. След кратко колебание тя оправда очакването му, защото ако откажеше, щеше да постави Верена в неловко положение, обаче ѝ струваше огромно усилие и тя силно се разстрои. Никой не се беше разпореждал толкова безцеремонно в собствената ѝ гостна като този шумен южняк, на когото толкова прибързано беше предложила подкрепа – той си позволяваше да отправя покани към собствените ѝ гости под носа ѝ. Фактът, че Верена се подчини на молбата му, беше свидетелство за недостатъчната "домашна култура" на момичето (така го окачестви госпожица Чансълър). За щастие, на Чарлс Стрийт можеше да получи изобилни указания в това отношение. (Разбира се, Олив беше убедена, че добрите обноски не са в разрез с еманципацията.) Верена откликна на молбата на Базил Рансъм напълно чистосърдечно, но с присъщата си схватливост бързо долови неудоволствието на приятелката си. Нямаше представа какво я е подразнило, но в този миг получи представа за тревогите (толкова неочаквани например, както и много по-сериозни), които щяха да съпровождат евентуалните ѝ по-близки отношения с госпожица Чансълър.