Читать «Бостънци» онлайн - страница 51

– Трябва да призная, че предпочитам свободните съюзи – отвърна госпожица Тарант.

Олив притаи дъх за миг – такова схващане не беше приемливо за нея. След това промърмори нерешително:

– Дано ми позволите да ви помогна!

Същевременно обаче ѝ се струваше, че Верена почти не се нуждае от помощ, защото все повече ѝ се изясняваше, че красноречието ѝ пред стая пълна с хора е вдъхновено свише. Тя отговори на всички въпроси на приятелката си добросърдечно, без да се старае да представя нещата приемливо или да ѝ угажда, но в крайна сметка не разкри почти нищо за себе си. Това стана очевидно, когато Олив я попита откъде е почерпила "проникновеното си разбиране" относно страданието на жените, защото речта ѝ в дома на госпожица Бърдзай показваше, че и тя като самата Олив е получила това прозрение нощем насън. Верена се позамисли, сякаш се опитваше да проумее какво има предвид събеседницата ѝ, после попита с неизменната си усмивка откъде Жана д'Арк е разбрала, че Франция страда. Изрази се толкова красиво, че Олив едва се сдържа да не я целуне – в този миг момичето изглеждаше така, сякаш и тя като Жана д'Арк е била посетена от светците. Разбира се, впоследствие Олив си даде сметка, че всъщност това не е отговор на въпроса ѝ. Замисли се и над нещо, което правеше отговора още по-труден – факта, че девойката е отраснала сред лекарки, жени медиуми, редакторки, проповеднички, лечителки, жени, спасили се от пасивното съществуване и способни да демонстрират поне отчасти окаяното положение на своя пол. Разбира се, те бяха способни и да говорят за това, да разказват какво са "преживели" на своята по-млада посестрима, но Олив беше сигурна, че пророческият порив на Верена не е разбуден от женското бъбрене (госпожица Чансълър го познаваше не по-зле от всеки друг), а се дължи по-скоро на женското безмълвие. Каза на посетителката си, че независимо дали ангелите са слезли при нея в лъскави доспехи, тя е единствената ѝ позната, която изпитва същата загриженост и същото състрадание към жените като самата нея. Госпожица Бърдзай донякъде имала същото отношение, но не ѝ достигала страст и пламенност, и била способна само на незначителни дела. Госпожа Фариндър, разбира се, не била слаб характер и допринасяла с огромен интелект за делото, но не била достатъчно лично ангажирана – отношението ѝ било твърде абстрактно. А Верена не била абстрактна, благодарение на въображението си тя сякаш живеела във всички епохи. Гостенката се съгласи, че наистина има въображение и че надали изпълнението ѝ би било толкова въздействащо, ако нямаше толкова развинтена фантазия. Олив отново взе ръката ѝ в своята и я увери, че това е единственото нещо на света, което я интересува – освобождението на жените, и че се надява провидението да ѝ позволи да пожертва живота си в името на тази свобода. Верена поруменя от признанието ѝ, а пламъчето, грейнало дълбоко в очите ѝ, бе първата проява на вдъхновение от чутото.