Читать «Бостънци» онлайн - страница 30

– Знаем съвсем малко за жените на Юг, те са напълно лишени от глас – отбеляза госпожа Фариндър. – Доколко можем да разчитаме на тях? Колко от тях биха се обединили под нашите знамена? Препоръчват ми да не изнасям беседи в южните градове.

– О, госпожо, това е много жесток съвет – за нас! – възкликна галантно Базил Рансъм.

– Миналата пролет имах превъзходна публика в Сейнт Луис – отбеляза непознат глас над главите на събралата се група. Базил се извърна като всички останали и установи, че се е обадило красивото момиче с рижата коса. Беше се поизчервила от дързостта да направи това изявление и сега стоеше и се усмихваше на слушателите си.

Госпожа Фариндър благосклонно изви вежди, макар че беше видимо изненадана.

– О, разбира се, а по каква тема говорихте, скъпа млада госпожице?

– За историята, сегашното положение и изгледите за бъдещето, което очаква нашия пол.

– Е, Сейнт Луис... не е точно Югът – отбеляза една от жените.

– Сигурен съм, че младата дама би пожънала също толкова голям успех в Чарлстън или в Ню Орлиънс – намеси се Базил Рансъм.

– Исках да сляза още по на юг – продължи момичето, – но нямаше при кого. В Сейнт Луис имам приятели.

– Не е нужно никъде да разчитате на приятели – отбеляза госпожа Фариндър с тон, който недвусмислено издаваше на какво се дължи репутацията ѝ. – Познавам лоялността на хората от Сейнт Луис.

– Позволете да ви представя госпожица Тарант, която изгаря от желание да се запознае с вас, госпожо Фариндър.

Думите бяха на един от господата – младия мъж с побеляла коса, когото доктор Пранс описа на Рансъм като известен журналист. До този момент и той бе стоял на заден план, но сега вече предпазливо се промъкваше към тях (няколко дами му направиха път), повел дъщерята на хипнотизатора.

Тя се засмя, все още изчервена, с нежно порозовели бузи. Изглеждаше толкова млада, слабичка и непристорена, докато госпожа Фариндър ѝ правеше място на канапето, след като Олив Чансълър стана.

– Отдавна искам да се запознаем. Много ви се възхищавам и се надявах да поговорите пред нас тази вечер. Много се радвам да ви видя, госпожо Фариндър – каза тя пред заинтригуваните погледи на хората. – Разбира се, вие не ме познавате. Аз съм обикновено момиче, което иска да ви благодари за всичко, което сте направили за нас. Защото вие говорите от наше име, от името на младите момичета, толкова... толкова... – Тя се поколеба, огледа с въодушевен поглед групата и отново срещна погледа на Базил Рансъм.

– Колкото и на по-възрастните жени – добродушно довърши мисълта ѝ госпожа Фариндър. – Изглеждате ми много красноречива.