Читать «Бостънци» онлайн - страница 31

– Тя се изразява изключително красиво! – отбеляза младият мъж, който я беше представил. – Ако ѝ дадете думата, ще се убедите колко нов и оригинален е стилът ѝ – добави той.

Стоеше със скръстени ръце и наблюдаваше с усмивка постижението си – срещата на двете жени. Базил Рансъм си спомни какво му беше разказала доктор Пранс и съдейки по собствените си наблюдения относно източниците, от които нюйоркските вестници черпят информация, веднага усети, че мъжът вижда тук подходящ материал за статия.

– Скъпо дете, ако вземете думата, ще помоля всички да запазят тишина – каза госпожа Фариндър.

Момичето я изгледа с безгранична откритост и доверие.

– Ако може да чуем първо вас... просто да създадете нужната атмосфера.

– Никаква атмосфера не създавам аз, у мен няма нищо романтично! Боравя само с фактите, с неумолимите факти – отговори госпожа Фариндър. – Чували ли сте какво говорят за мен? Ако сте, ще знаете колко съм рязка.

– Дали съм чувала ли? Изпълвахте целия ми живот! Толкова се радвам да ви видя. Попитайте майка ми дали е така! – Още от първата дума, която изрече, момичето се изразяваше уверено и точно, сякаш предварително беше наизустила изказването си. Въпреки това поведението ѝ излъчваше необикновена спонтанност, неподправено въодушевление и невинност. Гледаше госпожа Фариндър с преливащи от вълнение усмихнати очи. Дамата беше обект на огромно преклонение и прекрасно знаеше, че сърцата на всички представителки на нейния пол я подкрепят, но беше видимо озадачена от това неочаквано въплъщение на признателност и красноречие; очите ѝ изучаваха момичето с известна сдържаност, докато някъде дълбоко в сърцевината на своята изтъкната личност тя се питаше дали госпожица Тарант е забележителна млада жена, или просто млада хитруша. Изводът ѝ не беше обвързан с нито едно от двете предположения и тя каза само:

– Искаме младите, разбира се, че искаме младите!

– Кое е това очарователно същество? – чу Базил Рансъм тихия и сериозен глас на братовчедка си, която отправи въпроса към Матиас Пардън, младежа, довел госпожица Тарант сред тях. Не знаеше дали госпожица Чансълър го познава, или го беше заговорила дръзко, тласкана от любопитство. Рансъм беше близо до двамата и също чу отговора на господин Пардън.

– Дъщерята на доктор Тарант, хипнотизатора... госпожица Верена. Тя е оратор от висока класа.

– Какво искате да кажете? – попита Олив. – Държи ли речи публично?

– О, да, има доста сериозна кариера на Запад. Миналата пролет я слушах в Топека. Определят я като вдъхновяваща. Не знам каква е причината, но речите ѝ наистина са невероятни, свежи и поетични. Вероятно е наследила способността от баща си. – И господин Пардън направи жест, с който да онагледи последните си думи.

Олив Чансълър не отговори, само въздъхна тихо и нетърпеливо. После насочи вниманието си към момичето, което беше поело ръката на госпожа Фариндър и я умоляваше да направи поне кратко встъпление.

– Нуждая се от отправна точка, колкото да се ориентирам – каза тя. – Само няколко от вашите възвишени мисли.