Читать «Бостънци» онлайн - страница 28

– Селах – поде жена му и положи длан върху ръкава на шлифера му, – дали госпожица Бърдзай ще прояви интерес да чуе Верена?

– Ако пее, много жалко, че нямам пиано – побърза да отговори госпожица Бърдзай. И си спомни усещането си, че момичето безспорно притежава талант.

– Не ѝ трябва пиано, нищо не ѝ трябва – отбеляза Селах, без да обърне внимание на съпругата си. Житейската му философия беше да не дължи никому нищо, никога да не се изненадва или да бъде неподготвен.

– Не съм сигурна, че интересът към пеенето е голям – отбеляза госпожица Бърдзай донякъде вяло, обмисляйки евентуален заместител на проваленото си мероприятие.

– Ще видите, че не е точно пеене – оповести госпожа Тарант.

– Какво е тогава?

Господин Тарант изглади бръчките и показа дори кътниците си.

– Вдъхновяващо е.

Госпожица Бърдзай се позасмя, но без капка скептицизъм:

– Е, щом гарантирате...

– Мисля, че ще бъде приемливо – отбеляза госпожа Тарант, вдигна ръката си в къса ръкавица и придърпа госпожица Бърдзай до себе си, докато двамата със съпруга ѝ се редуваха да обясняват какво ще направи дъщеря им.

А междувременно Базил Рансъм призна на доктор Пранс, че е доста разочарован. Беше очаквал повече от вечерта, искаше да научи някои нови истини. Госпожа Фариндър, така да се каже, не излязла от укритието си, а той се надявал не само да се запознае с тези изтъкнати личности, но и да ги послуша.

– Е, аз не съм разочарована – отвърна жилавата нисичка лекарка. – Ако беше започнало някакво обсъждане, сигурно щеше да се наложи да остана.

– Нали не възнамерявате да се оттеглите?

– Трябва да продължа изследванията си. Не искам господата от лекарското съсловие да ме изпреварят.

– О, никой никога няма да ви изпревари, сигурен съм. Погледнете, тази красива млада дама отива да поговори с госпожа Фариндър. Сигурно ще я помоли да изнесе реч... и госпожа Фариндър няма да устои.

– В такъв случай ще се измъкна незабелязано, преди да е започнала. Лека нощ, господине – каза доктор Пранс, която вече изглеждаше на Рансъм по-податлива на опитомяване като горско животинче, рис или плашлива кошута, научена да мирува, докато я галиш, и дори да дава лапа. Служеше на здравеопазването и самата тя беше здрава. Ако и братовчедка му беше такава, Базил щеше да бъде много по-доволен.

– Лека нощ, докторе – отговори той. – В крайна сметка не ми казахте мнението си за способностите на жените.

– Какви способности? – попита доктор Пранс. – Способни са да губят времето на хората. Знам само, че не желая никой да ми обяснява на какво е способна една жена!

Тя тихо се отдалечи от него, сякаш обикаляше на визитация в болницата, и той я проследи с очи как стига до вратата, останала отворена след позакъснелите гости. Лекарката поспря на прага, огледа всички присъстващи бдително, като страж, и бързо излезе. Рансъм усещаше раздразнението ѝ към главната тема, отегчението, с което приемаше постоянното напомняне, че е безправна жена – подробност, която тя обикновено забравяше, защото имаше толкова права, за колкото ѝ стигаше време. Беше пределно ясно, че каквото и да се случи с движението като цяло, малката лична революция на доктор Пранс се е увенчала с успех.