Читать «Боен клуб» онлайн - страница 89

Вземате деветдесет и осем процентова димяща азотна киселина и я добавяте към три пъти по-голямо количество сярна киселина.

Получавате нитроглицерин.

Седем минути.

Смесвате нитроглицерина с трици и получавате хубавичък пластичен експлозив. Много от космическите маймуни смесват нитроглицерина с памук и добавят английска сол за сулфат. И така става. Други маймуни използват парафин, смесен с нитроглицерин. Парафинът според мен никога, ама никога не е вършил работа.

Четири минути.

Двамата с Тайлър сме на ръба на покрива, пистолетът е в устата ми, чудя се дали е чист тоя пистолет.

Три минути.

И тогава някой изкрещява.

— Чакай! — Марла тича през покрива към нас.

Марла идва към мен, само към мен, защото Тайлър е изчезнал. Пуф! Тайлър е моя халюцинация, не нейна. Бързо като във фокус, Тайлър изчезва. И сега съм един-единствен човек, пъхнал пистолет в устата си.

— Проследихме те — крещи Марла. — Всички от групата за взаимопомощ. Не бива да го правиш. Махни пистолета.

Зад Марла всичките болни от рак на червата, мозъчните паразити, онези с меланома, туберкулозните пъплят, куцукат, идват на инвалидни колички към мен.

— Чакай! — викат те.

Гласовете им се носят към мен, подети от студения вятър, и крещят:

— Спри!

И:

— Можем да ти помогнем!

— Нека ти помогнем!

Отнейде в небето се чува ууп, ууп, ууп на полицейските хеликоптери.

Вървете си, крясвам. Махайте се оттук. Сградата ще избухне.

— Знаем — крещи Марла.

За мен това е като миг на пълно прозрение.

Аз не убивам себе си, крещя. Убивам Тайлър.

Аз съм Твърдата решителност на Джо.

Спомням си всичко.

— Не че е любов или нещо такова — крещи Марла, — но май че и аз те харесвам.

Една минута.

Марла харесва Тайлър.

— Не, тебе харесвам — крещи Марла. — Правя разликата.

И нищо.

Нищо не избухва.

С дулото на пистолета, натикано в оцелялата ми буза, казвам: Тайлър, смесил си нитроглицерина с парафин, нали?

Парафинът изобщо не става.

Трябва да го направя.

Полицейските хеликоптери.

И дърпам спусъка.

29.

В къщата на баща ми има много жилища.

Разбира се, когато дръпнах спусъка, умрях.

Лъжец.

И Тайлър умря.

Докато полицейските хеликоптери прииждаха с грохот към нас, а Марла е с всички от групите за взаимопомощ, дето себе си не можеха да спасят, но до един се опитваха да спасят мен, аз дръпнах спусъка.

Беше по-хубаво от истинския живот.

А твоят единствен съвършен миг не може да продължи вечно.

Всичко в рая е бяло на бял фон.

Менте.

Всичко в рая е безшумни обувки с гумена подметка.

В рая мога да спя.

Хората ми пишат до рая, за да ми кажат, че ме помнят. Че съм техен герой. Ще оздравея.

Ангелите тук са от старозаветните, легиони и лейтенанти, небесно войнство, което работи на смени — въртят се през няколко дни. Гробище. Носят ти храната на поднос заедно с чаша хапчета. Комплектът за игра от „Долината на куклите“.

Срещнах се с Господ, седнал зад дългото си орехово бюро, с дипломите, окачени на стената зад него, и Господ ме пита:

— Защо?

Защо съм причинил толкова болка?

Не съм ли разбрал, че всеки от нас е свещена, уникална снежинка, притежаваща особена, уникална особеност?