Читать «Богинята Амигдала» онлайн - страница 3

— Навик от младини — с разбиране констатира младият мъж.

— Ами — подсмихна се Чомски. — И тогава не можех да служа за представителна извадка. Аз съм скептик по природа. Просто не знам защо сега се изразих по този начин.

Младият мъж явно бе съобразил, че е излязъл извън рамката на служебното предписание. Изкашля се сдържано:

— Живеем в демократично общество. Държавата не може да посегне на правата Ви, гарантирани законодателно. Можете да продължите да събирате скрап от контейнерите. Но ако отново възникне случай, ще трябва да дадете по-детайлно обяснение. Не забравяйте за спътниковото наблюдение. Свободен сте.

Леон Чомски тръгна към вратата, но се сети нещо и се обърна.

— Млади човече. Ще Ви кажа нещо съвсем просто. Ако бях на Вашите години, може би щях да реагирам по друг начин. Но сега амигдалата ми не свети на червено. И съм свободен. До такава степен, че мога даже да сменя този свят с отвъдния.

— Не ви разбрах добре — сухо каза младият мъж. — Нещата се завъртяха около думичката „амигдала“, а аз не знам какво означава тя.

— Амигдала е специфична част от задния мозък на човека. Тя ръководи първичните му емоции. Включително и страховите. Всяка власт се обзавежда с хитринки, как да въздейства на амигдалата на масовия човек. Вашата длъжност има служебно наименование. Но същностно, вие служите на богинята Амигдала. Няма да Ви попитам разбирате ли какво Ви казах…

* * *

Когато излезе на улицата, Леон Чомски усети шегаджийското блъскане на крайбрежния вятър. Слънцето се канеше да затъне някъде в далечната безкрайност на морето. Над тъмносивата ивица на голямата вода сияеше с неестествена красота синьозелено небе, тук-таме продраскано с петната на привечерни облачета.

Леон Чомски се усмихна, защото си спомни нещо. Един монголски предводител с името Темучин успял да се добере до неестествено голяма власт. И сменил името си. Нарекъл се Чингис хан. Океан-хан, или хан, велик като океана. А океанът, който познавал и с който се сравнявал бил… Байкалското езеро. „Господи… Защо си направил човека такъв — да опитва да се съизмерва с великото, а да занича в кофите за боклук на чуждите души?“

Нито тъмнозеленото море, нито неестествено красивото, синьозелено небе му отговориха.

А той и не очакваше отговор…

ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: Разговарях с млад компютърен програмист. Човекът си обича занаята и с неподправен патос ми разказваше за бъдещето на човечеството. Компютри и камери навсякъде. „И при кофите за боклук?“ „И при кофите за боклук, ако трябва!“

А дали трябва?!

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11902]

Последна редакция: 2009-05-31 14:30:00