Читать «Богинята Амигдала» онлайн

Владимир Колев

Богинята Амигдала

Полицаят на пропуска взе съобщението, сложи си очилата, прищрака нещо по клавиатурата пред себе си и каза:

— Втори етаж, стая 205. Можете да ползвате асансьора или да се изкачите по стълбището.

Възрастният мъж се усмихна:

— Предпочитам да походя. Все още не ми е проблем…

Полицаят явно не беше лош човек, но си гледаше службата. Вероятно бе инструктиран да не влиза в частни разговори с външни лица, затова само се усмихна с очи и кимна.

Нечетните номера са отдясно, стая 205 трябва да е трета подред. Да, така е. Мъжът приглади поизносеното си сако, намести се в него, пипна и вратовръзката. Почука на вратата. Отговор не последва. Почука отново и се огледа. Над вратата, с безпристрастно любопитство го наблюдаваше обектива на камера. След второто почукване, до камерата светна надпис: „Влез“

Мъжът, седнал срещу бюрото, беше някъде около трийсетте. Стъклата на очилата му бяха матирани. Прост трик, когато не искаш да следят изражението на очите ти. В стаята липсваше втори стол, за посетител. В същото време, по отработеното движение, с което пое листчето се виждаше, че човекът често общува с посетители. Трик номер две — виновен си още с прекрачването на прага и ще стоиш прав. Вероятно има и други трикове по сценарий, написан за тази стая? …

За разлика от костюма на посетителя, сивият костюм на по-младия мъж бе нов и безупречно изгладен. Движенията му бяха рутинни, спокойни, уверени. Загледа се в листа, прищрака бързо клавиатурата пред себе си и се вторачи в екрана. Известно време чете някакъв текст, замисли се и за пръв път отвори уста:

— Господин Чомски. На 22 януари Вие сте предали в пункта за изкупуване на вторични суровини на фирма „Роял метъл груп“, намиращ се на улица „Ланчини“ № 5 три килограма и 250 грама алуминиев скрап. Признавате обективността на факта, нали?

Възрастният мъж повдигна рамене:

— Да, така е. Но защо говорим за признание?

— Тук въпроси задавам аз — безпристрастно отбеляза чиновникът. — Откъде имате тези три килограма и 250 грама алуминиев скрап?

Леон Чомски се усмихна. Неприятно е да се чувстваш неудобно пред това напудрено пале, но…

— Обикновено ставам рано сутрин и си правя разходка из квартала. Понякога надниквам и в кофата за боклук на ъгъла. Скрапът е бутилки от бира и безалкохолни. Хлапетата ги наричат кенове. Така добавям по малко към пенсията…

— Вие правите разходките си между 4:30 и 5:30. По един и същи маршрут. Не е ли малко рано? — безпристрастно попита по-младият мъж.

Леон Чомски усети, че леко се препотява, но въпреки това се усмихна:

— Извинете, как е Вашето име?

— Това няма отношение към темата. Отново напомням, че тук въпросите задавам аз — без назидание, но твърдо напомни чиновникът.

— Викате ме по име, а не ми давате възможност за нещо много просто — аз да се обърна към Вас — този път Чомски икономиса усмивката.

— Процедурата не е нарушена. Вие идвате и се легитимирате с името си. Името е просто символ, чрез който фигурирате в нашите архиви. Разговаряте с представител на държавна институция. За Вас е достатъчно името на институцията. Името на институцията също е символ.