Читать «Богинята Амигдала» онлайн - страница 2

— Всъщност, за какво ме извикахте? — отново се усмихна старецът.

— Трудно се разговаря с Вас. За трети път Ви напомням, че тук въпросите задавам аз. За какъв период извадихте от кофата за боклук на ъгъла този скрап?

— При разходката си на 2 януари забелязах, че нещо лъщи до кофата. Беше препълнена. Тогава ми мина през ума гениалната идея да събирам кеновете. Клошарите по света го правят постоянно. С Ваше позволение, моя милост прави разходките си рано сутрин не само по романтични съображения. Моя милост изпитва срам, че рови по кофите за боклук. Банално, но един бивш доцент не изпитва гордост от този факт. На езика ми е да Ви попитам: „Този отговор удовлетворява ли ви?“, но няма да го направя. За да не ми напомните за четвърти път, че тук въпросите задавате Вие!

— За периода от 2 до 22 януари, в кофата за боклук на ъгъла не е изхвърлено такова количество алуминиеви бутилки. Информацията, която предоставяте е невярна и дава основание за съмнение, че става въпрос за елементарно криминално деяние. Ако не намерите логично обяснение, ще понесете съответна санкция.

Чомски усети, че неприятни вадички текат и под мишниците му. Но, по навик, изграден през годините, отново се усмихна.

— За да не задавам въпрос, ще направя констатация, че информационните технологии са достигнали потресаващи висини. Щом имате информация даже за състава на боклука по кофите…

— Ние имаме информация за всичко. Включително и за състава на кофите за боклук. Развитието на информационните технологии подпомага процеса на управление на обществото.

— Ще задам въпрос към себе си. Вероятно, боклукчиите също са част от обществото? И влизат в някакъв информационен поток? За да бъдат контролирани?

— Съжденията Ви са точни. Така е — за пръв път се съгласи чиновникът. — До момента, в който не започнахте да ровите из кофите, Вие не представлявахте интерес за нас. И така — откъде имате количеството скрап над изхвърленото в кофата за боклук?

— Взех го от други кофи — усмихна се Чомски.

— Това просто не е истина. Никоя камера не Ви е регистрирала да ровите из други кофи — информира го чиновникът.

— Понякога ходя до сметището на края на града, срещу циганското гето.

— Знаем това. Но контрола на гетото е чрез сателит и качеството на получаваната информация не съответства на изискванията. — Чиновникът погали с пръсти бузата си. Мислеше без да бърза. — Засега, това Ви спасява. Остава съмнение, ала формално, обвинение няма да Ви бъде повдигано. Но съм длъжен да Ви информиран, че вече сте под контрол. Ще Ви кажа също така, че по международно утвърден план, апаратурата за следене на сателитите в най-скоро време ще бъде подменена с такава, която съответства на нашите изисквания.

— Ура за новите информационни технологии, бъдеще на човечеството — не се сдържа да не се засмее Чомски.

— Не Ви разбирам… — този път гласът на чиновникът прозвуча почти по човешки.

— Различни поколения сме. И по различен начин виждаме нещата. Някога, през глуповатите ми млади години вярвахме в светло бъдеще. И се изразявахме възторжено — бавно каза старецът.