Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 84

Запромъква се навътре и най-после стигна до открита, гладка полянка, в чийто център косите слънчеви лъчи проблясваха върху обемист метален къс с овална форма.

Остави велосипеда и пристъпи предпазливо напред. Нямаше представа какво би могло да раздразни един разнебитен авторем.

Приближи се и се окашля. Как би трябвало да се обърне към един авторем?

— Ъ-ъ, ваше производствие? — осмели се Пит.

Нищо.

— … процесор, производител, дистрибутор, механик — продължи той, припомняйки си постепенно фрагменти от ритуала. — Велики Добротворецо под гаранция, изключая труда и резервните части. Аз, един смирен клиент, наречен Пит Сендс, моля за разрешение да ти се представя.

Капакът на авторема се открехна встрани. От зейналата шахта се издигна стъбло, чийто край завършваше с биволски рог, който се завъртя към него.

— За какво става дума? — изрева той. — Аборт или смазка?

— Моля?

— Искаш да кажеш, че още не си взел решение ли? Моментално ще те изпепеля с електрически ток!

— Не! Чакай! Аз…

Пит усети слабо изтръпване по табаните на ходилата си. Продължи само за миг и той започна да отстъпва, забелязал тъмните струйки пушек, които изскочиха от отвора, разпръсквайки миризма на озон и изгорял изолатор.

— Не бързай толкова! — последва нов рев. — Какво е това зад теб?

— Ами… моят велосипед — отвърна Пит.

— Разбрах проблема. Дай го тук.

— На велосипеда му няма нищо. Дойдох да те попитам за един хром, който се казва Тибор Макмастърс. — Дали е идвал при теб…

— Велосипедът! — изпищя авторемът. — Велосипедът!

В същия момент от ямата се протегна дълга сгъваема скоба, която сграбчи рамката на велосипеда точно под седалката. Вдигна го от земята и го притегли към шахтата. Пит улови кормилото, докато велосипедът минаваше покрай него, и го задърпа обратно, забил пети в пръстта.

— Пусни колелото ми! По дяволите! Искам само малко информация!

Скобата го издърпа рязко от ръцете му и го вмъкна през отвора.

— Клиентът да изчака, докато траят огледът и ремонтът! — изкрещя.

После стъблото отново изскочи и тръсна на земята виниловочервен стол от алуминиеви тръби, една стойка със списания „Ридърс Дайджест“, пепелник на крака и бледозелена закачалка, на която висяха календар на „Плейбой“, избеляла и изпоцапана от мухите снимка на Кратерното езеро и табели с надписи: „КЛИЕНТЪТ ВИНАГИ ИМА ПРАВО“, „УСМИХВАЙ СЕ“, „МИСЛИ“, „АЗ НЕ ПОЛУЧАВАМ ЯЗВА, САМО Я ПРИЧИНЯВАМ“ и „САМО ВИЕ МОЖЕТЕ ДА ПРЕДОТВРАТИТЕ ГОРСКИ ПОЖАРИ“.

Пит въздъхна, приседна и се зачете в статия за лечението на рака.

От дълбините на ямата се надигна леко жужене, което бързо се превърна в рев, съпроводен от неравномерни удари и трошенето на метал. Миг по-късно чу елеваторът да се издига със скрибуцане нагоре.