Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 18
Роджър Зелазни
Павел бе описал нещо, което самият Пит Сендс изпита веднъж под въздействието на хапчетата.
Беше буйствал. Таблетките бяха го провокирали към полиморфичен, кръгов деструктивен пристъп и той обикаляше като в циркова арена, трошейки всичко около себе си, но тъй като бяха в тесния апартамент на Люрайн, рушеше нейни вещи, а когато тя се опита да го спре, колкото и да бе невероятно, я ритна и нарани. Веднага след това усети жилото — жилото в древния смисъл: дълбоко пронизване в тялото с метално острие на харпун, какъвто рибарите използват, за да хванат уловена в мрежата гигантска риба.
През целия си живот не беше изпитвал толкова реално усещане. Щом острието го прониза, той се сгърчи от непоносимата болка, а Люрайн, която се опитваше да избегне ударите му, се вцепени от притеснение.
Острието — самата метална кука — се намираше на върха на дълга върлина, копие, което се издигаше от земята към небето, и в този ужасяващ миг, докато се гърчеше от болка, той зърна в горния край на копието Онези, които държаха върлината, свързваща двата свята. Три силуета, които го гледаха сърдечно и невъзмутимо. Не завъртяха острието вътре в него, а само го държаха, докато постепенно започна да се събужда. Тъкмо това беше предназначението на жилото: да го изтръгне от съня му, съня на цялото човечество, от който един ден всички, както беше казал Павел, за един миг щяха да се пробудят. „Ето — беше изрекъл той, — тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим.“ Но тази непоносима болка. Толкова ли беше трудно да бъде събуден? Всички ли трябва да страдат по този начин? Отново ли щеше да го прониже острието някой ден? Изпитваше ужас и в същия момент осъзнаваше, че трите фигури, светата Троица, са прави. Трябваше да бъде сторено. Той трябваше да бъде събуден. И все пак…
Пит извади една книга, отвори я и зачете на висок глас на Люрайн, която обичаше да й четат, ако текстът не беше твърде дълъг и помпозен. Прочете кратко, простичко стихотворение, без да й съобщи името на автора.
Докато затваряше книгата, Пит попита:
— Какво мислиш за това?
— Добро е.
— Сафо — продължи той. — В превод на Ландор. Вероятно само заради една дума, но ми напомня за Gretchen am Spinnrade в първата част на Гьотевия „Фауст“.
Той си помисли: „Meine Ruh ist hin. Mein Herz ist schwer“. „Веч нямам мир. В сърце тъга…“ Приликата беше изумителна. Дали е знаел Гьоте? Стихотворението на Сафо беше по-добро, защото беше по-кратко. И плюс това беше преведено на английски от Ландор. За разлика от Служителя на Гнева отец Хенди, Пит нямаше влечение към чуждите езици. Всъщност изпитваше ужас от тях. Не можеше да забрави, че твърде много ужасни оръжия, например, произхождаха от Германия.
