Читать «Бог на гнева» онлайн - страница 14

Отец Хенди се опита да прояви благоразумие.

— Внимателно ли го обмисли? — обърна се към Люрайн той. — Можеш да се опозориш. Все пак ти преживяваш от шиене, тъкане и плетене… зависима си от благоволението на общността и ако се присъединиш към църквата на Абернати…

— Свобода на съвестта — отвърна Люрайн.

— О, боже — изпъшка Ели.

— Чуй ме — каза отец Хенди. Пресегна се и пое в ръка двете длани на Люрайн. След това започна да обяснява спокойно: — Това, че спиш със Сендс, не те принуждава да приемеш тяхното религиозно учение. Свобода на съвестта означава също така свободата да не приемеш дадена догма, разбираш ли? Виж сега, скъпа. — Тя беше на двайсет, а той на четирийсет и две, но се чувстваше на шейсет. Хванал ръцете й, му се стори, че прилича на някакъв разтреперан дърт коч, беззъбо същество, което мърмори похотливо, и потръпна от възникналата представа. Но все пак продължи: — Цели две хилядолетия хората са вярвали в добрия бог. Но сега ние знаем, че това не е вярно. Бог има, но той е — знаеш го не по-зле от мен. Ти беше момиченце по време на войната, но помниш и можеш да гледаш. Виждала си натрупания в продължение на много мили прах, който някога беше човешки тела… Не разбирам как е възможно на фона на цялата тази заобикаляща ни истина да приемаш интелектуално и нравствено една идеология, която учи, че „доброто“ е изиграло решителна роля за случилото се. Разбираш ли?

Тя не освободи ръцете си. Но остана така инертна и пасивна, та той изпита усещането, че държи мъртвец, което го смути и сам пусна ръцете й. Момичето отново взе невъзмутимо чашата си с кафе. И отговори:

— Добре. Знаем, че някой си Карлтън Луфтойфел, председател на АЕПР в правителството на Съединените американски щати, е съществувал. Но е бил човек. Не бог.

— Човек на вид — отвърна отец Хенди, — сътворен от Бога. По Божи образ, според собствените ви свещени писания.

Тя се умълча. На това не беше в състояние да отговори.

— Скъпа — продължи отец Хенди, — да повярваш в старата църква, означава да избягаш. Да се стремиш да се изплъзнеш от настоящето. Ние — нашата църква — се опитваме да живеем на този свят, да застанем с лице към случващото се и да намерим начин да издържим. Ние сме откровени. Ние, всички живи създания, сме в ръцете на безмилостно и гневно божество и така ще бъде, докато смъртта ни заличи от скрижалите му. Ако човек би могъл да повярва в един бог на смъртта… но за съжаление…

— Може би има такъв — обади се неочаквано Люрайн.

— Плутон?

Той се разсмя.

— Може би Бог ни освобождава от нашите мъки — отвърна непоколебимо тя. — И аз може да го намеря в църквата на Абернати. Така или иначе… — Тя вдигна очи, поруменяла, дребна, категорична и очарователна. — Нямам намерение да се прекланям пред един психопат, бивш високопоставен служител в АЕПР на САЩ, като пред божество. Това не е проява на здравомислие, това е… — Тя махна с ръка. — Това е грях.

Сякаш се опитваше да убеди сама себе си.