Читать «Бляскавият двор» онлайн - страница 4

Мъчителният разговор про­дъл­жи още няколко минути, докато бабите ни правеха планове за венчавката, за коя­то току-що бях научила. Лайънъл продъл­жа­ва­ше да се чеше. Когато най-сетне се измъкнахме, изчаках цели трийсет секунди, преди да изразя мнението си пред баба.

– Не – заявих.

– Тихо. –Докато вървяхме към изхода на балната зала, тя се усмихваше на различните гости, кои­то познавахме, и каза на един от слугите на нашия домакин да повика каретата ни. Сдържах думите си, докато се озовахме на сигурно мяс­то сами вътре.

– Не – повторих, отпускайки се назад в плюшената седалка на каретата. – Категорично не.

– Не драматизирай толкова.

– Изобщо не драматизирам! Проявявам здрав разум. Не мога да повярвам, че си приела това предложение, без да се допиташ до мен.

– Е, със сигурност беше трудно да избера между него и многобройните ти други предложения. – Тя срещна спокойно погледа ми. – Да, скъпа, не си единствената тук, коя­то може да бъде заядлива. Обаче си единствената, коя­то може да ни спаси от окончателно разорение.

– Сега кой драматизира? Лейди Брансън е готова да те приеме в домакинството на дъщеря си. Би живяла там много доб­ре.

– А какво ще стане с теб, докато аз си живея живота?

– Не знам. Ще си намеря някой друг. – В мислите ми възкръсна споменът за рояка от гости, кои­то бях срещнала на празненството тази вечер. – Какво ще кажеш за онзи търговец, кой­то присъст­ваше? Доналд Кросби? Чувам, че е натрупал солидно състояние.

– Уф. – Баба разтри слепоочията си. – Моля те, не ми говори за новобогаташите. Знаеш какво главоболие ми докарва това.

Изсумтях подигравателно.

– Че какво му е? Бизнесът му преуспява. И се смя на всичките ми шеги – кое­то е повече от това, кое­то може да се каже за Лайънъл.

– Знаеш какъв е проб­лемът с гос­по­дин Кросби. Изобщо не биваше да присъства на това празненство. Не знам какво си е мислил лорд Джилман – тя млъкна за миг, когато каретата ни се наклони, попаднала в осо­бе­но голяма дупка на калдъръмената улица. – Как мислиш, че би се почувствал височайшият ти праотец Рупърт от това, че смесваш произхода му с такава неблагородна кръв?

Изпъшках. Изглежда, че напос­ледък не можехме да проведем разговор, без да споменем името на Рупърт.

– Мисля, че някой, пос­ледвал господаря си от другата страна на пролива, за да създаде империя, би наблегнал силно на старанието да запази самоуважението си. Не да го продаде на някакъв досаден братовчед и тираничната му баба. Преброи ли колко пъти тя каза „под мой строг надзор“, когато говорехме за бъдещето? Аз ги броих. Пет. Което е със седем по-малко от броя на всичките пъти, когато Лайънъл се почеса по някоя част на тялото.

Изражението на баба стана уморено:

– Мислиш ли, че си първото момиче, кое­то е имало уреден брак? Мислиш ли, че си първото момиче, кое­то негодува срещу това? Историите и песните са пълни с разкази за злочести девойки, впримчени в такова положение, кои­то се спасяват и намират бляскаво бъдеще. Но това са приказки. В реалността повечето момичета в твоето положение... е, прос­то търпят. Не можеш да направиш нищо друго. Не можеш да отидеш никъде другаде. Това е цената, коя­то плащаме за този свят, в кой­то живеем. За високото си положение.