Читать «Бляскавият двор» онлайн - страница 254

– Имам нужда само да си отдъхна набързо – казах. – Пос­ле ще направя втори опит да действам. Или може би на този етап съм вече на третия или четвъртия.

Забелязах, че му беше трудно да изрече следващите си думи:

– Аделейд... не сте направили нищо, ъъ, незаконно, за да се сдобиете с онези пари, нали?

– Не. – Премислих думите си. – Е, не точно. Може би донякъде. Не знам. Никой не пострада, ако това ви успокоява.

– Донякъде.

До масата ни се приближиха мъж и жена. Имаха вид на почтени хора от средната класа и облеклото им не се различаваше от това на кой­то и да е друг. След като видях жителите на Грашонд, не бях сигурна какво да очаквам от хора, кои­то подкрепяха една проявяваща религиозна толерантност колония.

– Аз съм Едуин Харисън, а това е съпругата ми, Мери. – Мъжът ни огледа от глава до пети, несъм­не­но озадачен от изключителния контраст между моето облекло и това на Никълъс. – Можем ли да ви помогнем с нещо?

– Бихме искали да купим дял в Уестхейвън – каза Никълъс.

Едуин мигновено се преобрази:

– Абсолютно! Колко прекрасно. Толкова много искаме да убедим повече хора да се включат в начинанието ни. Скъпа, би ли отишла да донесеш един от договорите? – Обърна се отново към нас, докато тя се качваше на горния етаж. – Трябва да ми разкажете повече за себе си, гос­по­дин и госпожо...

С Никълъс се спогледахме развеселено:

– Не е за нас – казах, макар че ако се получеше, резултатът щеше да се отрази и на мен. – За някой друг е.

Въодушевлението на Едуин понамаля:

– Това е изключително необичайно.

– Въпросният човек е възпрепятстван – обясни Никълъс. – Аз ще служа като посредник.

– Изключително необичайно – повтори Едуин. Мери се върна с няколко листа хартия.

– Аз съм негов адвокат – каза им Никълъс. – А тази млада дама е негова...

– Съпруга – довърших.

Никълъс се поколеба, докато възприемаше чутото, а пос­ле бързо се съвзе:

– А ако гос­по­дин Харисън се съмнява в това, вие, разбира се, бихте могли да му покажете доказателството.

– То е при един магистрат в Хадисън – казах. Това означаваше да разкрия голяма тайна, но от юридическа гледна точка щях да разполагам с голяма власт да действам от името на Сед­рик, осо­бе­но с Никълъс като правна подкрепа. Предвид неприят­нос­тите, кои­то вече си бяхме навлекли, разкриването на брака ни всъщност не можеше да влоши нещата.

– Нито миг скука – промърмори Никълъс с полуусмивка. Обърна се отново към семейство Харисън: – Следователно виждате, че няма проб­лем ние да придвижим нещата от негово име.

Едуин се поколеба още миг, а пос­ле отстъпи:

– Много доб­ре тогава. Изгаряме от нетърпение да започнем работата си с онези, кои­то пламенно подкрепят мечтата ни.

Двамата с Никълъс започнаха да преглеждат книжата. От Сед­рик знаех доста за термините, но беше опияняващо да го чуя подробно. Повечето от другите колонии бяха основани по заповеди на краля, кой­то след това назначаваше губернатори и други из­тък­нати водачи. Основаването на Уестхейвън също бе постановено от короната, след като икорите бяха отстъпили земята си след друго съмнително в морално отношение примирие. За разлика от другите колонии короната управляваше тази като бизнес в отговор на онези, кои­то настояваха за свободно практикуване на вярата си. Свещениците на Урос може и да искаха да преследват и залавят еретици, но кралят намираше за по-лесно прос­то да ги товари на кораби и да ги отпраща.