Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 73

Флорентина я прегърна.

— Защо плачеш?

— Не плача, смея се. Белла, заслужаваш кралска постеля и ще я получиш.

Взе телефона и се обади в рецепцията.

— Да, госпожице Розновски?

— Президентският апартамент свободен ли е?

— Да, госпожице.

— Моля да го запазите на името на госпожица Белла Хеламан и да го запишете на моя сметка. Тя ще слезе след малко да потвърди.

— Разбира се, госпожице. Как да разпозная госпожица Хеламан?

На следващата сутрин Хенри Осбърн се обади и започна да я умолява да не казва на баща си за станалото. Кълнеше се, че ако не бил пил толкова, нямало да се случи нищо подобно. Накрая едва ли не през сълзи добави, че не може да допусне да изгуби мястото си в управителния съвет. Загледана в кървавата следа върху килима, Флорентина с неохота се съгласи.

11.

Когато се върна от Париж, Авел с ужас научи, че един от неговите директори бил намерен пиян в товарния асансьор и се наложило да направят седемнадесет шева на главата му.

— Несъмнено Хенри ще каже, че се е сблъскал с някой тъп сервитьор — отбеляза Авел, отключи чекмеджето с личните си документи, измъкна от него една ненадписана папка и добави в нея поредната бележка.

— По-вероятно с някоя тъпа блондинка — разсмя се Джордж.

Авел кимна.

— Смяташ ли да направиш нещо по въпроса? — попита Джордж.

— За момента не. Все още имаме полза от него заради връзките му във Вашингтон. А и без това съм зает със строежите в Лондон и Париж, а управителният съвет иска да проуча и почвата в Амстердам, Женева, Кан и Единбург. Да не говорим, че Зофя ме заплашва със съд, ако не увелича издръжката й.

— Може би най-лесният начин е да го пенсионираме? — предложи Джордж.

— Още не — отвърна Авел. — Нужен ми е и по още една причина.

Джордж не можеше да се сети каква точно.

— Ще ги размажем — каза Белла. Решението й да предизвика отбора по хокей на лед на Харвард на мач по хокей на трева не изненада никого освен самите предизвикани, които любезно отклониха поканата, без да я коментират. Белла незабавно пусна обява на половин страница в харвардския „Кримсън“ с текст „Харвардските атлети бягат от предизвикателството на Радклиф“.

Енергичният редактор на вестника видя обявата преди отпечатването й и реши да интервюира Белла, така че тя се появи на първа страница. Снимката й, на която носеше маска и подплънки и размахваше стик, вървеше с текста „Тя е по-страшна, когато свали маската си“. Белла бе във възторг.

Още същата седмица Харвард предложи да изпрати средношколския си отбор в Радклиф. Белла отказа и настоя за среща с университетския отбор. Накрая се стигна до компромис — Харвард сформира отбор от четирима университетски играчи, четирима младши университетски играчи и трима средношколци. Насрочиха дата и направиха необходимите приготовления. Студентите в Радклиф бяха обхванати от шовинизъм пред предстоящия сблъсък, а Белла се превърна в култова фигура в кампуса.

— Повече фигура, отколкото култова — сподели тя с Флорентина.

По-късно „Кримсън“ описа тактиката й за спечелване на мача като дяволска. Когато автобусът на Харвард пристигна, отборът бе посрещнат от единадесет амазонки с преметнати през рамо хокейни стикове. Стъписаните младежи незабавно бяха закарани на обяд. Играчите по правило не близваха нито капка преди игра, но тъй като всички момичета без изключение си поръчаха бира, се почувстваха задължени да не изостанат. Повечето от момчетата бяха обърнали по три бири преди обяда, когато пък им сервираха отлично вино. Никой от гостите не помисли да коментира щедростта на Радклиф или да попита дали не нарушават някои университетски правила. В края на обяда всичките двадесет и двама участници вдигнаха чаши с шампанско за добруването на двата колежа.