Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 55

— Разбира се — каза Джейсън.

Флорентина не се обърна от страх да не бъде превърната в стълб от сол.

— Погрижете се да се прибере преди единадесет, младежо — заръча мис Тредголд.

— Разбира се — повтори Джейсън и затвори вратата. — Къде я намери?

— Мис Тредголд ли?

— Да. Сякаш е излязла направо от някой викториански роман. „Погрижете се да се прибере преди единадесет, младежо“ — имитира я той, докато отваряше вратата на колата.

— Не бъди невъзпитан — сгълча го Флорентина и се усмихна кокетно.

Пред киното имаше дълга опашка и Флорентина прекара по-голямата част от времето обърната към стената от страх да не би някой да я познае. Щом влязоха, Джейсън бързо я отведе към последния ред — имаше вид на човек, който е бил тук и преди.

Тя седна и едва когато светлините угаснаха, си позволи да се отпусне — но не за дълго. Джейсън се наклони към нея, прегърна я през раменете и започна да я целува. Започна да й харесва, особено когато я принуди да разтвори устните си и езиците им се докоснаха. След това той се отдръпна и двамата загледаха пълзящите по екрана надписи. Флорентина харесваше Джийн Кели. Джейсън отново я целуна по устата. Устните й се разтвориха. Почти незабавно почувства дланта му върху едната си гърда. Опита се да я отблъсне, но отново бекхендът му се оказа прекалено силен за нея. Няколко секунди по-късно тя се отскубна да си поеме въздух и за миг зърна Статуята на свободата, преди Джейсън да положи другата си ръка върху втората й гърда. Този път успя да се освободи, но само за малко. Раздразнен, той измъкна пакет „Кемъл“ и запали. Флорентина не вярваше на очите си. След няколко дръпвания Джейсън смачка цигарата и сложи ръка между краката й. На ръба на паниката, тя успя да спре напредването й, като здраво стисна бедра.

— О, хайде стига. Не се прави на толкова недостъпна, че ще заприличаш на мис Тредголд — каза Джейсън и се наведе да я целуне отново.

— Стига, Джейсън, хайде да гледаме филма.

— Стига глупости. Никой не ходи на кино, за да гледа филми. — Той отново постави ръка върху крака й. — Само не ми казвай, че ти е за първи път. По дяволите, та ти си почти на шестнадесет. Какво искаш? Да станеш най-старата девственица в Чикаго ли?

Флорентина скочи и тръгна към изхода — препъна се на няколко пъти, преди да излезе на пътеката. Без да оправя роклята си, изтича от киното колкото можеше по-бързо. Навън се опита да продължи да бяга, но с високите токчета на майка си едва се държеше на крака. Свали обувките и продължи да тича по чорапи. Пред къщи се опита да се оправи. Надяваше се да не се сблъска с мис Тредголд, но не успя. Вратата на спалнята й беше отворена и когато Флорентина мина на пръсти покрай нея, отвътре се разнесе глас:

— Да не би концертът да свърши по-рано, скъпа?

— Да… не… Стана ми лошо — каза Флорентина и побърза да се скрие в стаята си, преди мис Тредголд да й зададе още някой въпрос. Легна си, без да престава да трепери.

На следващата сутрин се събуди рано и въпреки че все още беше бясна на Джейсън, откри, че може да се смее при мисълта за станалото, и дори реши да изгледа филма, но този път самичка. Харесваше й Джийн Кели, но виждаше идола си за първи път на екрана и беше поразена от това колко слаб и раним изглежда.