Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 57

Към средата на втория срок мис Тредголд си даде сметка, че проблемът излиза от рамките на обикновения ентусиазъм и е на път да стане неуправляем. Флорентина започваше да приема прекалено сериозно себе си, а не работата си. Оценките й в края на срока бяха много под обичайните за нея, а класната й недвусмислено посочи, че е станала доста властна в отношенията си с някои от съучениците си и е започнала да раздава наказания малко по-своеволно от нужното.

Мис Тредголд не можеше да не забележи, че Флорентина рядко я канят на забави и че старите й приятелки вече не идват в дома им толкова често — с изключение на Едуард Уинчестър… Мис Тредголд харесваше това момче.

Нещата не се подобриха и Флорентина започна да се измъква, когато мис Тредголд повдигаше въпросите за ненаписаните домашни. Зофя, която компенсира загубата на съпруга си с трупане на килограми, не проявяваше склонност да се намесва.

— Не виждам нищо необичайно — бе единственият й коментар, когато мис Тредголд се опита да обсъди проблема с нея.

Гувернантката сви устни и започна да се отчайва, когато една сутрин на закуска Флорентина реагира неочаквано грубо на въпроса какво смята да прави през уикенда.

— Ще те уведомя, ако те засяга — отвърна тя, без да вдига поглед от „Вог“.

Госпожа Розновски с нищо не показа, че е забелязала, така че мис Тредголд запази ледено мълчание. За себе си обаче отсъди, че рано или късно детето ще претърпи провал.

Случи се рано.

9.

— Няма причина да си толкова сигурна — каза Едуард.

— Защо? Кой може да ме победи? Член съм на съвета почти цяла година, а всички останали завършват — отвърна Флорентина и се облегна на един от тапицираните столове, запазени за членовете на ученическия съвет.

Едуард остана прав.

— Да, зная това, но не всички те харесват.

— Какво искаш да кажеш?

— Доста хора смятат, че работата ти доста порасна, откакто влезе в съвета.

— Надявам се, че не си сред тях, Едуард.

— Не съм. Страхувам се обаче, че ако не си направиш труда да се смесиш малко повече с учениците от долните класове, току-виж си изгубила.

— Стига глупости. Защо да си правя труда да ги опознавам, щом те познават мен? — попита тя и разлисти някакви документи.

— Какво ти става, Флорентина? Преди година беше съвсем различна. — Едуард сведе поглед.

— Ако не ти харесва начинът, по който си изпълнявам задълженията, върви да подкрепяш някого другиго.

— Няма нищо общо с начина, по който си изпълняваш задълженията. Всички са съгласни, че си най-добрият секретар досега, но за председател са необходими други качества.

— Благодаря за съвета, Едуард, но ще видиш, че мога да се справя и без него.

— Значи не искаш да ти помагам тази година?

— Едуард, още ли не си разбрал? Не става въпрос, че не искам. Просто нямам нужда от теб.