Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 47

По време на лятната ваканция Флорентина почти се пресели в предизборната щабквартира на конгресмена Осбърн и заедно с тълпата други доброволци на различна възраст и с различни способности пъхаше в пликове „Послание от Вашия конгресмен“ и лепеше стикери, на които с дебели букви пишеше „Гласувайте отново за Осбърн“. След това заедно с един блед недодялан младеж лепяха пликовете и ги разпределяха според различните райони, за да бъдат разпратени до получателите. Към края на всеки ден устата и устните й бяха покрити с лепило и когато се прибираше вкъщи, неизменно бе жадна и се чувстваше зле.

Един четвъртък дежурната на телефона помоли Флорентина да я замести, докато отскочи да хапне нещо.

— С удоволствие — страшно въодушевена отвърна тя и веднага се настани на стола.

— Не би трябвало да имаш проблеми. Просто казвай „кабинетът на конгресмен Осбърн“ и ако не си сигурна в нещо, погледни в наръчника на кампанията. Вътре има всичко, което може да ти потрябва — каза дежурната и посочи дебелата брошура до телефона.

— Ще се оправя — увери я Флорентина.

Нагласи се на високия стол и се втренчи в телефона, като от все сърце искаше той да зазвъни. Не й се наложи да чака дълго. Първият обаждащ се бе някакъв мъж, който искаше да знае къде да гласува. „Ама че странен въпрос“, помисли си Флорентина.

— В избирателната секция — отговори тя.

— Знам, тъпа кучко — разнесе се отговорът. — Но къде е избирателната ми секция?

За миг Флорентина изгуби дар слово, но бързо се овладя и много учтиво го попита къде живее.

— В Седми район.

Флорентина прелисти наръчника.

— Секцията ви е в църквата „Св. Хризостом“ на Диърборн стрийт.

— Това пък къде е?

Момичето погледна картата.

— На пет пресечки от езерото и на петнадесет пресечки северно от Колелото.

Телефонът изщрака и моментално звънна отново.

— Предизборният щаб на Осбърн ли е?

— Да, господине — отвърна Флорентина.

— Можете да кажете на онова мързеливо копеле, че няма да гласувам за него, ако ще да е единственият останал жив кандидат.

Телефонът отново изщрака и на Флорентина й се пригади повече, отколкото ако бе лепила пликове. Остави телефона да иззвъни три пъти, преди да събере сили да вдигне слушалката.

— Ало — нервно каза тя, — говорите с предизборния щаб на конгресмен Осбърн. На телефона е госпожица Розновски.

— Здравей, миличка, казвам се Дейзи Бишоп. Ще ми трябва кола да откара съпруга ми до избирателната секция, защото той изгуби и двата си крака във войната.

— О, съжалявам — каза Флорентина.

— Не се безпокойте, госпожице. Не можем да подведем прекрасния господин Рузвелт.