Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 28

Флорентина и мис Тредголд прекараха нощта в хотел „Уилърд“. Баща й все още не бе построил „Барон“ във Вашингтон, въпреки че конгресменът Осбърн ги увери, че идвал и неговият ред. Всъщност, добави той, мястото вече било уредено.

— Какво точно означава „уредено“, господин Осбърн?

Флорентина не получи задоволителен отговор нито от Хенри, нито от мис Тредголд и затова реши да провери значенията и на тази думичка в речника.

Тази вечер мис Тредголд сложи момичето да легне в голямото легло на хотела и излезе от стаята — предполагаше, че след такъв дълъг ден възпитаницата й ще заспи веднага. Флорентина изчака няколко минути, след което отново светна лампата и извади изпод възглавницата си пътеводителя за Белия дом. ФДР я погледна от корицата, облечен в черен плащ. „Няма по-възвишена служба от службата на обществото“ — пишеше с дебели букви под името му. Тя прочете два пъти брошурата, но най-силно я впечатли последната страница. Започна да си я повтаря наум и скоро заспа на запалена лампа.

По време на обратния полет Флорентина отново внимателно изучаваше последната страница, докато мис Тредголд четеше военните новини във вашингтонския „Таймс-Хералд“. Италия по същество се беше предала, макар и да бе ясно, че немците все още вярваха, че могат да победят. Флорентина не прекъсна нито веднъж четенето й чак до Чикаго и мис Тредголд се запита дали не е толкова тиха заради умората от пътуването. Когато се прибраха, й позволи да си легне рано, но не и преди да напише благодарствено писмо до конгресмен Осбърн. Когато мис Тредголд влезе да изгаси лампата, Флорентина продължаваше да изучава брошурата за Белия дом.

Когато мис Тредголд слезе в кухнята, за да си приготви вечерната чаша какао, преди да си легне, беше точно десет и тридесет. Когато се върна, чу нещо като припяване. Тихо доближи вратата на стаята на Флорентина и замря, заслушана в твърдо произнасяните думи.

— Първи — Вашингтон; втори — Адамс; трети — Джеферсън; четвърти — Мадисън. — Изброяваше всички президенти, без да направи нито една грешка. — Тридесет и първи — Хувър; тридесет и втори — ФДР; тридесет и трети — неизвестен; тридесет и четвърти — неизвестен; тридесет и пети, тридесет и шести, тридесет и седми, тридесет и осми, тридесет и девети, четиридесети, четиридесет и първи — неизвестни; четиридесет и втори… — за миг настъпи тишина, след което: — Първи — Вашингтон; втори — Адамс; трети — Джеферсън…

Мис Тредголд се върна на пръсти в стаята си. Известно време лежа, вперила поглед в тавана, без да докосва какаото си. В главата й отекваха думите на баща й: „Ти си родена за учителка. Всички сме част от Божия план — може би ще станеш учителка на човек, на когото предстои велико бъдеще“. Може би на президента на Съединените щати Флорентина Розновски? „Не — помисли си мис Тредголд, — Флорентина е права. Ще трябва да се омъжи за човек с по-просто име.“