Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 26

— Значи единственото, което трябва да направим, е да се сдобием с осем процента от акциите на „Лестър“ и да използваме срещу него собствената му клауза, когато това ни урежда. — Авел замълча. — Не мисля, че ще е лесно.

— Точно затова поисках увеличението.

Авел откри, че е много по-трудно да бъде приет за доброволец, отколкото му се струваше първоначално. Военните не бяха особено любезни относно зрението, килограмите, сърцето и общото му физическо състояние. Едва след като задейства някои връзки, той успя да си осигури място като интендант в Пета армия под командването на генерал Марк Кларк, която се очакваше да отплава за Африка. Авел се възползва от единствения случай да се включи във войната и изчезна в тренировъчния лагер за офицери.

Едва след като напусна Риг стрийт, мис Тредголд си даде сметка колко много Флорентина ще тъгува за баща си. Опита се да убеди момичето, че войната няма да продължи дълго, но не вярваше на собствените си думи — бе чела прекалено много история.

Авел се върна от тренировъчния лагер като майор. Изглеждаше отслабнал и подмладен, но Флорентина мразеше да вижда баща си в униформа — защото всички нейни познати, които носеха униформи, отиваха някъде извън Чикаго и сякаш никога нямаше да се върнат. През февруари Авел махна с ръка за сбогом и напусна Ню Йорк на борда на „Боринкен“. Флорентина, която тогава бе само на седем, бе убедена, че го вижда за последен път. Зофя се мъчеше да убеди дъщеря си, че татко й ще се върне у дома съвсем скоро.

Подобно на мис Тредголд, Зофя не вярваше в това. Също като Флорентина.

В четвърти клас Флорентина бе определена за секретар на групата — което означаваше, че всяка седмица водеше събранията. Когато четеше доклада си пред останалите, никой четвъртокласник не й обръщаше особено внимание, но в жегата и прахоляка на Алжир Авел, разкъсван между смеха и сълзите, четеше всеки ред от съвестната работа на дъщеря си, сякаш беше най-новият бестселър. Най-новото увлечение на Флорентина (горещо одобрявано от мис Тредголд) бе скаутската организация за момичета между шест и осем години, което й позволяваше да носи униформа като баща си. Освен че й харесваше да се облича в красивия кафяв костюм, тя скоро откри, че може да покрива ръкавите си с различни разноцветни нашивки за неща, вариращи от помагане в кухнята до събиране на стари марки. Флорентина събираше нашивките толкова бързо, че мис Тредголд едва успяваше да ги зашие и да намери място за новите. Връзване на възли, готвене, гимнастика, грижа за животните, ръчен труд, марки, туристически преходи бързо следваха едно след друго.

— Щеше да ми е по-лесно, ако беше октопод — казваше мис Тредголд. Но последната победа бе за нея, когато възпитаницата й спечели нашивка за ръкоделие и трябваше сама да пришие малкия жълт триъгълник.