Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 14

Джефри Арчър

Гласът от Вашингтон потвърди, че всяка дума може и да е истина — нямало причина да се съмнява в достоверността на писмото.

— Сигурна ли сте, че наистина има девически колеж „Челтнъм“? — настоя Авел.

— Повече от сигурна, господин Розновски. Аз самата съм го завършила — отвърна секретарката на британския посланик.

Вечерта Авел прочете отново на глас писмото — този път на Зофя.

— Какво ще кажеш? — попита той, макар че вече бе взел решение.

— Не ми харесва — отвърна Зофя, без да престава да чете списанието си. — Щом трябва да вземем жена, защо да не е американка?

— Помисли за преимуществата, които би имала Флорентина, ако се обучава от английска гувернантка. — Авел замълча. — Може дори и за теб да е добра компания.

Този път жена му вдигна поглед.

— Защо? Да не би да се надяваш, че ще образова и мен?

Авел не отговори.

На следващата сутрин прати телеграма до Мъч Хедъм и предложи на мис Тредголд мястото на гувернантка.

Когато след три седмици отиде да я посрещне на гарата на улица „Ласал“, веднага разбра, че изборът му е бил правилен. Позна я още като я видя самичка на перона с три различни по големина куфара. Беше висока, слаба и имаше малко надменен вид, а кокът й я правеше поне с пет сантиметра по-висока от работодателя й.

Зофя обаче посрещна мис Тредголд като натрапница, дошла да подрони позицията й на майка. Когато двете отидоха до детската стая, Флорентина не се виждаше никъде. Но изпод леглото към тях се взираха две подозрителни очички. Мис Тредголд първа забеляза момичето, коленичи и каза:

— Страхувам се, че няма да съм ти от особена полза ако останеш там, дете. Прекалено голяма съм, за да се побера под леглото.

Флорентина се разкикоти, изпълзя навън и каза:

— Много смешно говориш. Откъде си?

— От Англия — каза мис Тредголд и седна до нея на леглото.

— Къде е Англия?

— На една седмица оттук.

— Неее, колко е далече?

— Зависи от това как пътуваш. По колко начина бих могла да измина такова дълго разстояние? Можеш ли да се сетиш за три?

Флорентина се съсредоточи.

— Ами ще се кача на колелото и когато стигна края на Америка, ще се кача на…

Никоя от двете не забеляза, че Зофя е излязла.

Само след два дни мис Тредголд стана за Флорентина братът и сестрата, които тя никога нямаше да има.

Флорентина прекарваше часове само в слушане и Авел с гордост гледаше как старата мома на средна възраст (изобщо не беше в състояние да приеме, че е колкото него — на тридесет и две) учи четиригодишната му дъщеря на неща, за които и самият той с удоволствие би научил нещо повече.

Авел попита Джордж дали може да изреди имената на шестте съпруги на Хенри VIII — ако не можеше, май нямаше да е зле да назначат още две гувернантки от девическия колеж „Челтнъм“, преди да се окаже, че Флорентина знае повече от тях. Зофя не искаше и да знае за Хенри VIII и шестте му жени и все още смяташе, че дъщеря им трябва да бъде възпитавана според простите полски традиции; отдавна обаче се бе отказала да убеждава Авел по този въпрос. Постара се да си състави такъв режим, че да не се среща с гувернантката през по-голямата част от деня.