Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 13
Джефри Арчър
На четиригодишна възраст Флорентина тръгна на детска градина. Настоя Авел и Франклин Д. Рузвелт да дойдат с нея първия ден. Повечето от другите момичета бяха съпровождани от жени и Авел с изненада откри, че те невинаги бяха майки, а детегледачки и дори една гувернантка (както учтиво бе поправен). Още същата вечер каза на Зофя, че иска Флорентина да има гувернантка.
— Това пък защо? — остро попита жена му.
— Защото не искам никой да започне живота си в по-добра позиция от дъщеря ни.
— Мисля, че е глупаво пилеене на пари. Какво толкова може да направи някой друг, което да не мога и аз?
Авел не отговори, но още на следващата сутрин пусна обяви за гувернантка в „Чикаго Трибюн“, „Ню Йорк Таймс“ и „Лондон Таймс“, като ясно описваше условията. От цялата страна заваляха отговори от висококвалифицирани жени, които желаеха да работят за шефа на хотелската верига. Имаше писма на завършили Радклиф, Васар и Смит; писаха му дори от федералния изправителен дом за жени в Олдърсън, Западна Вирджиния. Най-много обаче го заинтригува бележката на една госпожа, която очевидно никога не бе и чувала за Чикагския барон.
Уважаеми господине,
Във връзка с обявата Ви на първата страница от днешния брой на „Таймс“, бих желала да се кандидатирам за гувернантка на дъщеря Ви.
Аз съм на тридесет и две години, шестата дъщеря на о. Л. Х. Тредголд, неомъжена, от енорията Мъч Хедъм в Хартфордшир. Понастоящем преподавам в местното начално училище и помагам на баща ми в работата му като старши свещеник.
Завършила съм девическия колеж „Челтнъм“, където учих латински, старогръцки, френски и английски. След това продължих образованието си в Нюнъм Колидж в Кеймбридж. Завърших университета със специалност „Съвременни филологии“, като получих отлични оценки на всички изпити. Нямам степен бакалавър, тъй като правилникът на университета не допуска присъждането й на жени.
Готова съм да се явя на интервю в удобно за Вас време и бих се радвала на възможността да работя в Новия свят.
С уважение,
У. Тредголд
Трудно му бе да повярва, че съществува учебно заведение като девически колеж „Челтнъм“ или пък населено място на име Мъч Хедъм. Какво пък оставаше за твърденията за отлични оценки и никаква диплома.
Помоли секретарката си да се обади във Вашингтон. Когато най-сетне се свърза с човека, който му трябваше, прочете писмото на глас.