Читать «Блудната дъщеря» онлайн - страница 12

— Не, никак даже. — Авел измъкна втори чек за хиляда и петстотин и му го показа. — Ако излезеш сред победителите през първите шест месеца, ще си изгубил само три хиляди долара.

Двамата се разсмяха.

— А сега към по-приятни теми — каза Авел. — Ще победим ли?

— „Къбс“ ли имаш предвид?

— Не, изборите.

— Разбира се, Ландън ще претърпи поражение. Канзаският слънчоглед не може да се надява да победи Рузвелт — каза Хенри. — Както ни напомни президентът, това растение има жълт цвят и черно сърце, става за храна на папагали и винаги умира преди началото на ноември.

Авел отново се разсмя.

— А ти самият?

— Няма място за притеснения. Мястото винаги е било гарантирано за демократите. Трудното е да спечелиш номинирането, не самите избори.

— С нетърпение чакам да станеш конгресмен, Хенри.

— Не се съмнявам, Авел. А аз с нетърпение очаквам да ти служа, както и на останалите си избиратели.

Авел го погледна лукаво.

— Надявам се, значително по-добре — отбеляза той, докато му сервираха огромна телешка пържола и му наливаха „Кот дьо Бьон“, реколта 1929. През останалата част на обяда обсъждаха травмите на Габи Хартнет, златните медали на Джеси Оуенс на Олимпиадата в Берлин и вероятността Хитлер да нападне Полша.

— Никога — каза Хенри и започна да припомня храбростта на поляците при Монс по време на Голямата война.

Авел не коментира факта, че при Монс нито един полски полк не е влизал във военни действия.

Седна отново зад бюрото си в два и тридесет и седем и отново се зае с проблемите на президентския апартамент и осемте хиляди пресни хлебчета.

Прибра се вкъщи чак в девет вечерта и откри, че Флорентина вече е заспала. Но тя се събуди веднага щом влезе в стаята й и му се усмихна.

— Президунк, президунк, президунк.

Авел се усмихна.

— Не аз. Може би ти, но не и аз.

Вдигна дъщеря си, целуна я по бузата и седна с нея, докато тя повтаряше отново и отново речниковия си запас, състоящ се от една-единствена дума.

3.

През ноември 1936 година Хенри Осбърн бе избран в Камарата на представителите като конгресмен от Девети избирателен окръг Илинойс. Бе получил малко по-малко гласове от предшественика си — факт, който можеше да се обясни само със собствения му мързел — Рузвелт бе спечелил във всички щати без Върмонт и Мейн, а в Конгреса републиканците бяха само седемнадесет в Сената и сто и трима — в Камарата на представителите. За Авел обаче значение имаше единствено това, че неговият човек е вътре в играта. Незабавно му предложи мястото на председател на комитета по планиране на хотелска верига „Барон“. Хенри прие с радост.

Авел насочи цялата си енергия в изграждане на нови и нови хотели — не без помощта на конгресмена Осбърн, който успяваше да уреди разрешителни за строеж навсякъде, където пожелаеше баронът. Авел винаги се отплащаше на Хенри за услугите. Нямаше никаква представа какво прави с парите, но очевидно част от тях попадаха в подходящи ръце. Повече подробности не искаше и да знае.

Въпреки влошените взаимоотношения със Зофя, Авел все още искаше син и започна да се отчайва от несполучливите опити жена му да зачене. Отначало обвиняваше Зофя, която също искаше второ дете. Накрая тя го принуди да отиде на лекар. Почувства се унизен, когато научи, че спермата му е с ниски показатели — докторът приписа това на гладуването му като дете и отсече, че е малко вероятно да стане баща за втори път. От този момент престанаха да говорят по този въпрос и Авел насочи цялото си внимание и надежди към Флорентина, която растеше сякаш с часове. Единственото нещо, което растеше по-бързо, бе хотелската верига „Барон“. Той построи по един нов хотел на север и на юг, като същевременно ремонтира и модернизира вече съществуващите.