Читать «Благородна кражба» онлайн - страница 5

— По онова време наистина го правеха — сякаш на себе си каза Емили. — Млади жени, а понякога и млади мъже, пратени за година надалеч, за да забравят.

— Даже да не е имало какво да забравят ли? — забил поглед в дланите си, попита старецът.

— Даже тогава. Тук имам още едно писмо. Можете ли да ми кажете какво пише в него?

Тя го отвори и очите й се навлажниха, докато четеше думите и го слушаше тихо да ги изрича по памет.

— Моя най-скъпа, как да ти го кажа, моя любов? Утре заминаваш и ще се върнеш много след Коледа. Обявиха годежа ти с някой, който вече те очаквал в Париж. Желая ти прекрасен живот, щастие и много деца. Забрави моето име. Да го забравиш ли? Та ти никога не си го знаела, скъпо мое момиче. Уили или Уил? Струва ми се, че ме наричаше така. Но без фамилно име, така че няма какво да забравяш. Вместо това запомни любовта ми. Подпис: У.Р.Ф.

Когато свърши, той се облегна назад и отвори очи. Емили сгъна писмото и го остави при другите в скута си. По бузите й се стичаха сълзи.

— Защо — накрая попита тя — откраднахте писмата? И ги използвахте по този начин след шейсет години? Кой ви каза къде са? Когато заминавах за Франция, ги скрих в онзи сандък. Струва ми се, че през последните трийсет години съм ги поглеждала само веднъж. Уилям Рос Фийлдинг ли ви разказа за тях?

— Господи, скъпо момиче, не се ли досетихте? — отвърна старецът. — Боже мой, аз съм Уилям Рос Фийлдинг.

Последва невероятно дълго мълчание.

— Дайте да ви погледна. — Емили се наведе напред. Мъжът повдигна глава на светлината.

— Не — каза тя. — Иска ми се да можех да си спомня. Но не мога.

— Сега виждате лицето на старец — рече мъжът. — Няма значение. Когато заминахте, аз също потеглих, но в друга посока. Живях в много страни и правих много неща. Когато преди много години чух, че нямате деца и че съпругът ви е починал, се върнах в тази къща. Тук живееха дядо ми и баба ми. Трябваше ми цялото това време, за да намеря кураж да открия и да ви пратя тази най-добра част от своя живот.

Двете сестри седяха неподвижно. Почти се чуваше туптенето на сърцата им. Старецът попита:

— А сега?

— Защо — бавно рече Емили Бърнис Утрис — през следващите две седмици не ми пратите и останалите писма? Едно по едно.

Той впери поглед в нея.

— А после?

— О, Господи! — възкликна Емили. — Не зная. Ще видим.

— Да, да. Наистина. Засега довиждане.

Докато отваряше вратата, той едва не докосна ръката й.

— Скъпа моя Емили — каза старецът.

— Да? — Тя зачака.

— Какво…

— Да? — повтори Емили.

— Какво… — мъчително преглътна мъжът. — Какво… ще…

Тя продължаваше да чака.

— … правите довечера? — бързо довърши той.

Информация за текста

Ray Bradbury

Grand Theft, 1995

Сканиране: Mandor, 2010

Разпознаване и редакция: moosehead, 2010

Издание:

Рей Бредбъри. Нощен влак за Вавилон. Нови разкази

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: Иван Тотоманов