Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 88

Айзък Азимов

— Ако е от рода на уайските управници, не би ли могъл да храни аспирации към имперския трон?

— Те от поколения хранят такива аспирации. Предполагам, че помниш Рашел. Тя беше леля на Глеб Андорин.

— Тогава той може да използва джоуранъмитите като трамплин, не мислиш ли?

— Ако съществуват. Ако съществуват и на Глеб му трябва трамплин, смятам, че ще се усети, че е захванал опасна игра. Джоуранъмитите — стига да ги има — биха кроили собствени планове и човек като него ще открие, че просто е яхнал гърти…

— Какво значи гърти?

— Някакво изчезнало и, струва ми се, доста свирепо животно. Това е поговорка от Хеликон, Яхнеш ли гърти, не слизай, защото ще те изяде.

Селдън млъкна за малко.

— Още нещо. Рейч, изглежда, се е забъркал с една жена, която е близка с Андорин и чрез която той мисли, че маже да получи ценна информация. Казвам ти го сега, за да не ме обвиняваш впоследствие, че съм крил факти от теб.

Дорс се намръщи:

— Каква е тая жена?

— Ами, доколкото разбирам, тя познава много мъже, които, без да разсъждават, биха й доверили нещо, понякога при интимни обстоятелства.

— От ония — и Дорс съвсем се намръщи. — Не ми е приятно да знам, че Рейч…

— Хайде, хайде. Той е на тридесет години и несъмнено има голям опит. Можеш спокойно да я оставиш — както и коя да е друга, струва ми се — на здравия му разум. — Хари се обърна с ужасно изтощен вид и допълни: — Да не мислиш, че на мен ми харесва? Мислиш ли, че има едно нещо в цялата работа, което да ми харесва?

И Дорс Венабили не можа да намери какво да каже.

16

Дори и в най-добрите си мигове Гембъл Дийн Намарти не се отличаваше с учтивост и приветливост, а наближаващата кулминация на десетгодишните му кроежи го бе направила съвсем кисел.

Надигна се с известна възбуда от стола си и рече:

— Доста време ти трябваше, за да дойдеш тук, Андорин.

Другият сви рамене:

— Но пък съм дошъл.

— И този твой млад човек — забележителното оръдие, дето така го рекламираш — къде е той?

— Евентуално може да се появи.

— Защо не се появи сега?

Хубавата глава, на Андорин като че ли леко се наведе, сякаш бе потънал в мисли или вземаше решение, ала после отсече:

— Не искам да го доведа, докато не разбера в какво положение съм поставен.

— Това какво значи?

— Ясни думи на стандартен галактически. От колко време целта ти е била да се освободиш от Хари Селдън?

— Винаги! Винаги! Толкова ли е трудно за разбиране? Имаме нужда от реванш за онуй, което направи с Джоу-Джоу. Даже и да не го беше сторил, доколкото е Първи министър, щеше да се наложи да го отстраним.

— Само че Клеон — Клеон — е човекът, който трябва да бъде свален. Ако не само той, то двамата със Селдън.

— Защо се интересуваш от един фигурант?

— Ти не си вчерашен. Никога не ми се е налагало да ти обяснявам моята роля във всичко това, защото не си такъв невеж глупак, та да не знаеш. За какво да се безпокоя за плановете ти, ако те не включват детрониране?

Намарти се разсмя:

— Разбира се. Отдавна зная, че гледаш на мен само като твой трамплин, като средство да се възкачиш на имперския трон.