Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 86
Айзък Азимов
Той пак вдигна ръка и я спусна надолу, като че ли забиваше нож в нечие сърце.
— Ще ни смятат за герои на Империята, за спасители. Е? Е? Мислиш ли, че твоят младок ще успее да очушка Хари Селдън?
Андорин вече бе възстановил хладнокръвието си — поне външно.
— Сигурен съм, че би успял — отвърна с насилена лекота. — Към Клеон би могъл да изпитва някакъв респект; поне ти знаеш, че Императорът има мистично излъчване. — Той леко наблегна на „ти“ и Намарти се намръщи. — Към Селдън обаче не би изпитвал такива чувства.
Но вътрешно Андорин беше бесен. Не това бе желал. Беше предаден.
14
Манела отметна косата от очите си и се усмихна изотдолу на Рейч:
— Казах ти, че няма да ти струва и един кредит.
Рейч примигна и почеса голото си рамо:
— А сега няма ли да ми поискаш няколко?
Тя сви рамене и се засмя почти дяволито:
— Защо да ти искам?
— Защо да не ми искаш?
— Защото и аз понякога си позволявам удоволствия.
— С мен?
— Тук друг няма.
Последва дълга пауза, сетне Манела успокояващо рече:
— Освен това ти и бездруго не разполагаш с толкова кредити. Как е работата?
— Не е кой знае какво, но е по-добра от нищо — призна Рейч, — много по-добра. Ти ли каза на този образ да ми намери работа?
Манела бавно поклати глава:
— Имаш предвид Глеб Андорин? Нищо не съм му казвала да прави. Просто му рекох, че може би ще го заинтересуваш.
— Дали ще се ядоса, задето ти и аз…
— Откъде накъде? Не е негова грижа. Нито пък е твоя.
— Той с какво се занимава? Искам да кажа, какво работи?
— Не мисля, че изобщо нещо работи. Андорин е богат. Роднина е на старите кметове.
— На уайските ли?
— Аха. Не обича имперското правителство. Никой от роднините на старите кметове не го обича. Той разправя, че Клеон би трябвало…
Тя изведнъж спря и заключи:
— Много се раздрънках. Недей да повтаряш нищо от онова, което си научил от мен.
— Аз? Въобще не съм те чувал да казваш нещо. И няма и да те чуя.
— Чудесно.
— Питах те за Андорин. Издигнал ли се е в тая работа с джоуранъмитите? Важна клечка ли е там?
— Не знам.
— Никога ли не говори за тези истории?
— Не и на мен.
— А-а — кимна Рейч, опитвайки се да не прозвучи ядосано.
Манела изпитателно го изгледа:
— Защо се интересуваш толкова?
— Искам да се свържа с тях. Смятам, че така мога да напредна. По-добра работа, повечко кредити. Сама знаеш.
— Може би Андорин ще ти помогне. Той те цени, поне в това съм сигурна.
— Можеш ли да го накараш да ме цени повече?
— Бих пробвала. Не виждам защо да не го направи. Аз те харесвам. Харесвам те повече от него.
— Благодаря, Манела. И аз те харесвам — той прокара ръка по тялото й и горещо му се прииска да би могъл да се концентрира по-дълго върху нея и по-малко върху задачата си.