Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 86

Той пак вдигна ръка и я спусна надолу, като че ли забиваше нож в нечие сърце.

— Ще ни смятат за герои на Империята, за спасители. Е? Е? Мислиш ли, че твоят младок ще успее да очушка Хари Селдън?

Андорин вече бе възстановил хладнокръвието си — поне външно.

— Сигурен съм, че би успял — отвърна с насилена лекота. — Към Клеон би могъл да изпитва някакъв респект; поне ти знаеш, че Императорът има мистично излъчване. — Той леко наблегна на „ти“ и Намарти се намръщи. — Към Селдън обаче не би изпитвал такива чувства.

Но вътрешно Андорин беше бесен. Не това бе желал. Беше предаден.

14

Манела отметна косата от очите си и се усмихна изотдолу на Рейч:

— Казах ти, че няма да ти струва и един кредит.

Рейч примигна и почеса голото си рамо:

— А сега няма ли да ми поискаш няколко?

Тя сви рамене и се засмя почти дяволито:

— Защо да ти искам?

— Защо да не ми искаш?

— Защото и аз понякога си позволявам удоволствия.

— С мен?

— Тук друг няма.

Последва дълга пауза, сетне Манела успокояващо рече:

— Освен това ти и бездруго не разполагаш с толкова кредити. Как е работата?

— Не е кой знае какво, но е по-добра от нищо — призна Рейч, — много по-добра. Ти ли каза на този образ да ми намери работа?

Манела бавно поклати глава:

— Имаш предвид Глеб Андорин? Нищо не съм му казвала да прави. Просто му рекох, че може би ще го заинтересуваш.

— Дали ще се ядоса, задето ти и аз…

— Откъде накъде? Не е негова грижа. Нито пък е твоя.

— Той с какво се занимава? Искам да кажа, какво работи?

— Не мисля, че изобщо нещо работи. Андорин е богат. Роднина е на старите кметове.

— На уайските ли?

— Аха. Не обича имперското правителство. Никой от роднините на старите кметове не го обича. Той разправя, че Клеон би трябвало…

Тя изведнъж спря и заключи:

— Много се раздрънках. Недей да повтаряш нищо от онова, което си научил от мен.

— Аз? Въобще не съм те чувал да казваш нещо. И няма и да те чуя.

— Чудесно.

— Питах те за Андорин. Издигнал ли се е в тая работа с джоуранъмитите? Важна клечка ли е там?

— Не знам.

— Никога ли не говори за тези истории?

— Не и на мен.

— А-а — кимна Рейч, опитвайки се да не прозвучи ядосано.

Манела изпитателно го изгледа:

— Защо се интересуваш толкова?

— Искам да се свържа с тях. Смятам, че така мога да напредна. По-добра работа, повечко кредити. Сама знаеш.

— Може би Андорин ще ти помогне. Той те цени, поне в това съм сигурна.

— Можеш ли да го накараш да ме цени повече?

— Бих пробвала. Не виждам защо да не го направи. Аз те харесвам. Харесвам те повече от него.

— Благодаря, Манела. И аз те харесвам — той прокара ръка по тялото й и горещо му се прииска да би могъл да се концентрира по-дълго върху нея и по-малко върху задачата си.