Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 8

За момент той намали натиска. Намарти дрезгаво проточи:

— Махайте се всички.

Онези бързо се оттеглиха, като помогнаха на пострадалия си другар.

Когато малко по-късно охраната на университета пристигна, Селдън рече:

— Съжалявам, господа. Лъжлива тревога.

Напусна полето и пак си тръгна към къщи с нещо повече от леко раздразнение. Беше се показал от една страна, която не би желал да демонстрира. Той бе Хари Селдън математикът, а не Хари Селдън садистът извъртач.

„Отгоре на всичко — мислеше си мрачно — Дорс ще научи за това.“ Всъщност по-добре да й каже сам, докато не е чула някой вариант, който ще направи впечатлението от инцидента по-тежко, отколкото беше в действителност.

Нямаше да бъде доволна.

3

И не беше.

Дорс го чакаше на вратата на апартамента в небрежна поза, с ръка на хълбока. Изглеждаше досущ така, както бе изглеждала преди осем години, когато за пръв път я срещна в същия този университет: слаба, добре сложена, с къдрава златисточервеникава коса — ужасно красива в собствените му очи, макар и не толкова красива, погледнато обективно, въпреки че след първите няколко дни от тяхното приятелство той вече никога не беше способен да я преценява обективно.

Дорс Венабили! Точно туй си помисли, щом видя спокойното й лице. В много светове, дори в много сектори от Трантор би било нормално да я нарича Дорс Селдън, ала той винаги смяташе, че това ще остави върху нея отпечатък на собственост, и не го бе пожелал, макар обичаят да беше узаконен от съществуването си още в неясните мъгли на предимперското минало.

Дорс каза меко и с тъжно поклащане на главата, което почти не помести свободно падащите й къдри:

— Чух, Хари. Кажи ми какво да те правя?

— Ако ме целунеш, няма да сбъркаш.

— Може би, но първо да поразчепкаме тоя случай. Влез. — Вратата се затвори след тях. — Скъпи, знаеш, ме имам своите курсове и своята професия. Все още се разправям с тази ужасна история на Транторското кралство, която е важна за собствените ти проучвания. Да я зарежа ли и да започна да се мотая край теб, за да те пазя? Знаеш, че това все още е моя работа. Дори повече от всякога е моя работа, защото сега напредваш в психоисторията.

— Да напредвам? Де да беше така. И няма нужда да ме пазиш.

— Няма ли нужда? Изпратих Рейч да те търси. В края на краищата ти закъсняваше и аз се разтревожих. Обикновено ме предупреждаваш, че ще закъснееш. Съжалявам, че изглеждам като твой пазач, Хари, но аз наистина съм твой пазач.

— Хрумвало ли ти е, пазачо Дорс, че от време на време ми се иска да се измъкна от каишката?

— И ако нещо ти се случи, какво ще кажа на Демерцел?

— Много ли закъснях за вечеря? Да не сме набрали кулинарната служба?

— Не. Чаках те. И след като вече си тук, набери я сам. Ти си доста по-претенциозен от мен, щом стане въпрос за ядене. И не сменяй темата.

— Рейч не ти ли съобщи, че съм наред? За какво да приказваме тогава?