Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 6
Айзък Азимов
Беше се озовал в края на тълпата и се огледа да зърне някой познат. Забеляза Финангелос, студент по виртуална математика. Нелош млад мъж, с тъмна рунтава коса.
— Финангелос — повика го той.
— Професор Селдън — рече Финангелос, след като известно време се блещи в него, сякаш не можеше да го познае без клавиатурата до пръстите му. Затича се към Хари. — Да не сте дошли да чуете тоя образ?
— Дойдох просто да разбера каква е тази шумотевица. Кой е той?
— Името му е Намарти, професоре. Говори от името на Джоу-Джоу.
— Това го чувам — Хари Селдън пак се вслуша в скандирането. То явно започваше всеки път, когато ораторът кажеше нещо важно. — Само че кой е Намарти? В момента не си спомням такова име. От кой факултет е?
— Той не е член на университета, професоре. Това е един от хората на Джоу-Джоу.
— Ако не е член на университета, няма право да говори тук без разрешение. Как смятате, дали има разрешение?
— Не мога да знам, професоре.
— Добре тогава, хайде да научим.
Селдън тръгна през тълпата, обаче Финангелос го хвана за ръкава:
— Не се залавяйте, професоре. С него има бандюги.
Зад оратора, на разстояние един от друг, стояха шестима млади мъже с разкрачени крака, кръстосани ръце и свъсени вежди.
— Бандюги?
— За груба работа, в случай че някой опита нещо по така.
— Тогава той не само че не е член на университета, но дори и да има разрешение, пак не може да оправдае онова, което наричате негови бандюги… Финангелос, известете хората от охраната на университета. Те би трябвало вече да са тук и без да ги известяват.
— Предполагам, че не искат да се забъркват — промърмори Финангелос. — Моля ви, професоре, не се намесвайте. Ако искате да ги извикам, ще го направя, само изчакайте, докато дойдат.
— Може би ще успея да прекратя това, преди да са дошли.
Той започна да си пробива път напред. Не беше трудно. Някои от присъстващите го познаваха, а и всички можеха да видят професорската лентичка на рамото му. Стигна до подиума, сложи ръце върху него и с леко изръмжаване излетя три фута нагоре. Раздразнено си помисли, че преди десет години щеше да го стори с една ръка и без да ръмжи.
Изправи се. Ораторът млъкна, гледайки го с бдителни, леденостудени очи.
Селдън спокойно запита:
— Вашето разрешение да говорите пред студентите, господине?
— Кой сте вие? — рече високо ораторът и думите му се разнесоха наоколо.
— Аз съм член на преподавателското тяло на този университет — също тъй гръмогласно отвърна Селдън. — Вашето разрешение, господине?
— Не признавам правото ви да ме разпитвате за това.
Младите мъже зад оратора се събраха един към друг.
— Ако нямате разрешение, бих ви посъветвал незабавно да напуснете университетския терен.
— И ако не го направя?
— Ами охраната на университета е тръгнала насам — той се обърна към тълпата. — Студенти — викна, — тук имаме правото на свободно слово и свободата да се събираме, но могат да ни ги отнемат, ако позволим на външни лица без разрешение да провеждат неоторизирани…
Една тежка ръка падна на рамото му и професорът трепна. Обърна се, за да види, че това е един от „бандюгите“ на Финангелос.