Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 33

Рейч се стресна:

— Но как да го направя? Нямам представа къде ще бъде.

— Ще бъде в Дал. Поканен е да говори пред Съвета на сектора с новите му членове. Ще научим точната дата и можеш да тръгнеш няколко дни по-рано.

— Как да си уредя да го видя, татко? Не смятам, че ще отвори приемна.

— И аз не смятам, обаче го оставям на теб. След като си станал на двадесет, трябва да знаеш как да го сториш. Вярвам, че острият ти разум не се е затъпил прекалено много през изминалите години.

Рейч се усмихна:

— Надявам се, че не е. Да предположим, че го срещна. И?

— Ами открий, каквото можеш: какво планира всъщност, какво наистина си мисли.

— Действително ли си въобразяваш, че ще ми каже?

— Ако го направи, няма да се изненадам. Ти имаш някакъв номер да внушаваш доверие, нещастни хлапако. Дай да си поговорим на тази тема.

И те си поговориха. Няколко пъти.

Селдън се тормозеше. Не бе сигурен докъде ще доведе всичко това, но не се осмеляваше да се посъветва е Юго Амарил, с Демерцел или (най-вече) с Дорс. Можеха да му попречат. Можеха да докажат, че идеята му е лоша и че не се нуждае от такава информация. Намисленото му се виждаше единственият спасителен изход и той не искаше да го блокират.

Ала дали въобще съществуваше изход? На Селдън му се струваше, че само Рейч би успял да спечели доверието на Джоуранъм, но дали трябваше да използва точно него? Той бе далянец и симпатизираше на Ласкин Джоуранъм. Доколко можеше да му вярва? Ужасно! Рейч беше негов син и професорът никога досега не бе имал повод да го подозира.

13

Ако Селдън се съмняваше в ефикасността на своята идея, ако се боеше, че тя би могла преждевременно да взриви нещата или безнадеждно да ги придвижи в неправилна посока, ако бе изпълнен с агонизиращо съмнение дали може напълно да се вярва на Рейч, че ще изиграе задоволително ролята си, той все пак не се колебаеше — ама никак — каква ще е реакцията на Дорс, когато бъде поставена пред fait accompli.

И той не се разочарова, стига чувствата му да можеха добре да се изразят с тази дума.

Все пак в известен смисъл беше разочарован, защото Дорс не повиши ужасена глас, както май си бе представял и както се бе подготвил да издържи.

Откъде да знае? Тя не беше като другите жени и никога не я бе виждал наистина разгневена. Може би в характера й не влизаше да се ядосва истински — или онова, което според него би показвало, че е истински ядосана.

Дорс просто го изгледа студено и произнесе с горчив и неодобрителен глас: „Ти си го изпратил в Дал? Сам?“ Много тихо и въпросително.

За миг Селдън трепна от ниския й тон. Сетне твърдо рече:

— Така трябваше. Беше необходимо.

— Чакай да проумея. Изпратил си го в това свърталище на крадци, в това леговище на убийци, сред тази сбирщина от всичко престъпно?

— Дорс! Вбесяваш ме, като говориш тъй. Мисля, че само един фанатик може да използва подобни шаблони.

— Отричаш ли, че Дал е точно същият, какъвто го описах?

— Разбира се. Там има престъпници и бедняшки квартали, знам го отлично. И двамата го знаем. Само че не целият Дал е такъв. Престъпници и бедняшки квартали има във всеки сектор, даже в Императорския и в Стрилинг.