Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 200

Ли се отпусна назад на стола и скръсти ръце пред себе си. На лицето й се четеше задоволство. Селдън стана, подпирайки се тежко. С голямо усилие се приближи до съдийската маса, като отпрати с махване адвоката си и насочи суров поглед към съдийката:

— Ваша милост, моля да ми разрешите да кажа няколко думи в моя защита.

— Разбира се, професор Селдън. В края на краищата това не е процес, а само изслушване на всички твърдения, факти и теории, имащи връзка със случая, преди да се вземе решение дали наистина ще продължим с процес. Аз само изразих една хипотеза. Много ми е интересно да чуя какво ще отговорите вие.

Хари леко се изкашля и започна:

— Посветил съм живота си на Галактическата империя. Служил съм вярно на императорите. Моята наука, психоисторията, е по-скоро предназначена да се използва като средство за обновяване, отколкото да бъде предвестник на разруха. С нея можем да бъдем подготвени независимо каква насока на развитие ще поеме човечеството. Ако Империята продължи да се разпада, както смятам аз, психоисторията ще помогне да изградим нова и по-добра цивилизация, основана на всичко хубаво от старата. Аз обичам нашите светове и народи, нашата Империя. Как бих съдействал на беззаконието, което всекидневно изстисква силите й? Не мога да кажа повече. Трябва да ми вярвате. Аз съм интелигентен човек, занимавам се с уравнения, с наука… Говоря от сърце — Селдън се обърна и бавно се отправи към стола си до Палвър. Преди да седне, потърси с очи Уонда, която беше в галерията за публиката. Момичето съвсем леко му се усмихна и намигна.

— От сърце или не, професор Селдън, такова решение ще изисква много мислене от моя страна. Ние изслушахме вашите обвинители, изслушахме вас и господин Палвър. Има още едно лице, чиито свидетелски показания ми трябват. Бих желала да чуя Риъл Невас, който се явява очевидец на инцидента.

Когато Невас доближи скамейката, Селдън и сътрудникът му се спогледаха тревожно. Това беше момчето, което Хари бе скастрил точно преди нападението.

Ли запита младежа:

— Господин Невас, бихте ли описали какво именно видяхте през въпросната нощ?

— Ами — започна очевидецът, приковавайки мрачния си поглед върху Селдън — вървях и си гледах работата, когато забелязах ония двамата — той се обърна и посочи Хари и Стетин — да идват срещу мен от другата страна на пътя. И тогава зърнах тези три деца — отново посочи с пръст, сега към младежите, седнали на мястото за ищците. — Двамата възрастни крачеха зад тях и не ме видяха, защото аз бях оттатък и освен това те се бяха съсредоточили върху жертвите си. И изведнъж — бам! Онзи старец просто ей така замахна срещу децата с бастуна си, после по-младият се нахвърли, зарита ги и те за нула време се намериха на земята. Тогава старецът и приятелчето му взеха, че офейкаха, без да му мислят много. Не можех да го повярвам.