Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 19

Само че дали срещата с тоя Селдън беше успех, или към първото трънче в петата се прибави второ? Намарти не бе особено възхитен от мисълта да бъде заведен, за да се извини смирено, и не смяташе, че от това е имало някаква полза.

Сега Джоуранъм стоеше мълчаливо тук, очевидно потънал в размишления, и гризеше върха на палеца си, сякаш се опитваше да извлече някаква умствена храна от него.

— Джоу-Джоу — меко рече Намарти.

Той бе от малцината, дето можеха да се обръщат към Джоуранъм на умалителното име, което тълпите ревяха безкрайно пред всички. За Джоуранъм това беше още един начин да се домогне до любовта на тълпата, но в частния си живот изискваше уважение от хората с изключение на онези специални приятели, които бяха с него от самото начало.

— Джоу-Джоу — повтори Намарти.

Джоуранъм вдигна очи.

— Да, Г. Д., слушам те — гласът му бе малко сприхав.

— Какво ще правим с туй приятелче Селдън, Джоу-Джоу?

— Какво ще правим ли? Сега точно — нищо. Той може да се присъедини към нас.

— Защо да чакаме? Можем да го притиснем. Да подръпнем някои нишки в университета и да му вгорчим живота.

— Не, не. Засега Демерцел ни оставя да вършим каквото си щем. Глупакът е прекалено самоуверен! Последното нещо обаче, което бихме искали, е да го принудим да действа, преди да сме напълно подготвени. А една сериозна кампания срещу Хари Селдън може да свърши тъкмо това. Подозирам, че за Демерцел Селдън е изключително важен.

— Заради психоисторията, за която си говорихте ли?

— Да.

— Какво представлява тя? Никога не съм чувал за нея.

— Малцина са чували. Това е начин за анализ на човешкото общество по математически път, който може да доведе до предвиждане на бъдещето.

Намарти се намръщи и усети как се поотдръпна от Джоуранъм. Шегува ли се Джоу-Джоу? Дали иска да го накара да се разсмее? Намарти никога не успяваше да разбере кога или защо хората очакват от него да се разсмее. Никога не бе изпитвал нужда да го направи.

— Да се предвижда бъдещето? Как?

— Ех! Ако знаех, щях ли да имам нужда от Селдън?

— Честно казано, Джоу-Джоу, не го вярвам. Как можеш да предвидиш бъдещето? Туй си е ясновидство.

— Знам, но след като Селдън провали малкия ти митинг, проучих въпроса. Основно. Преди осем години професорът пристигнал на Трантор и на един Математически конгрес представил доклад, подир което цялата работа замряла. Никой повече не споменал за нея, дори и самият Селдън.

— В такъв случай ми се струва, че в доклада не е имало нищо важно.

— О, не, точно обратното. Ако работата беше утихнала постепенно, ако беше обърната на смях, щях да кажа, че там е нямало никакъв хляб. Но изведнъж да се млъкне напълно, означава, че достъпът до нея е бил преустановен. Навярно затова Демерцел не прави нищо, за да ни спре. Може би не се ръководи от глупава самоувереност, ами от психоисторията. Тя вероятно предвижда нещо, от което Демерцел смята да се възползва в нужното време. Ако е тъй, може да се провалим, освен ако самите ние не съумеем да се възползваме от психоисторията.

— Селдън твърди, че тя не съществува.

— На негово място ти нямаше ли да го направиш?