Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 20

— Аз продължавам да мисля, че трябва да го притиснем.

— Няма да има полза, Г. Д. Изобщо ли не си чувал приказката за секирата на Вен?

— Не.

— Ако беше от Нишая, щеше да я знаеш. Там, у дома, тази приказка е всеизвестна. Накратко, Вен бил дървар и имал омагьосана секира, която с един удар можела да отсече всяко дърво. Била безкрайно ценна, но той никога не си давал труд да я крие или да я запази по някакъв начин и въпреки това никога не била открадната, понеже никой освен самият Вен не умеел нито да вдигне секирата, нито да я развърти… Е, в момента никой друг освен Селдън не може да се справи с психоисторията. Ако той застане на наша страна само защото сме го насилили, винаги ще бъдем неуверени в неговата лоялност. Няма ли да предложи такива действия, които да изглеждат, че са ни от полза, обаче да бъдат тъй тънко обмислени, че след някое време съвсем внезапно да се окажем разгромени? Не, Селдън трябва да дойде тук доброволно и да работи за нас, защото иска ние да победим.

— Но как ще го привлечем?

— Чрез сина му. Мисля, че се казваше Рейч. Ти наблюдава ли го?

— Не специално.

— Г.Д., Г.Д., ако не наблюдаваш всичко, губиш точки. Този младеж ме слушаше с четири уши. Беше впечатлен, сигурен съм. Ако има едно нещо, в което съм сигурен, то е какво точно впечатление правя на другите. Зная кога съм разтърсил нечий мозък, кога съм подтикнал някого към премисляне.

Джоуранъм се усмихна, обаче не с лъжливо топлата, предразполагаща усмивка, предназначена за публиката. Тоя път това бе истинската му усмивка — някак си студена и заплашителна.

— Ще видим какво можем да направим с Рейч — прибави той. — И ако е възможно, чрез него ще се доберем до Селдън.

8

Щом двамата политици си отидоха, Рейч погледна Хари Селдън и се хвана за мустака. Беше му приятно да го пипа. Тук, в сектора Стрилинг, някои мъже носеха мустаци, но обикновено това бяха жалки атрибути с неопределен цвят — проскубани жалки атрибути, даже и да бяха тъмни. Повечето господа изобщо не си ги пускаха и страдаха с оголени горни устни. Селдън например също нямаше, ала то си беше в реда на нещата. С коса като неговата едни мустаци щяха да са същинска пародия.

Рейч загледа в упор Селдън, изчаквайки го да се откъсне от своите мисли, но изведнъж усети, че не може да чака по-дълго.

— Татко! — рече.

Хари Селдън вдигна очи и отвърна:

— Какво?

„Изглежда пораздразнен, че му прекъснах мислите“ — реши Рейч и каза:

— Не смятам, че ти беше от полза да видиш тия двамата.

— О, защо пък не?

— Ами тоя слабият тип, как му беше името, бе същият, на когото ти попречи на полето. Не може да му е харесало.

— Обаче той се извини.

— Не го направи чистосърдечно. Виж, онзи другият образ, Джоуранъм, може да бъде опасен. Ами ако носеха оръжия?

— Какво? Тук, в университета? В моя офис? Как не! Това не ти е Билиботън. А ако се бяха опитали да предприемат нещо, лесно щях да се справя и с двамата.

— Не съм сигурен, татко — кимна Рейч със съмнение. — Ти почваш…

— Не го казвай, неблагодарно чудовище такова — рече Селдън, предупредително вдигнал пръст. — Говориш също както майка си, но аз достатъчно съм й се наслушал на тази тема. Аз не остарявам — или поне не чак толкова. Пък и ти беше тук, а ти си опитен извъртач почти като мен.