Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 17
Айзък Азимов
— Разбира се — и по същата причина както Демерцел. Искам успешна психоисторическа техника, за да мога да управлявам Империята по-ефикасно.
Селдън кимна замислен, изчака малко и рече:
— Но в такъв случай, господин Джоуранъм, защо да се безпокоя за това? Аз съм беден учен, водя тих живот, изпъстрен със странични математически и педагогически дейности. Казвате, че Демерцел е моят настоящ, а вие ще бъдете бъдещият ми закрилник. Тогава мога тихо да си върша работата. Вие с Първия министър си се борете. Който и да надделее, аз пак ще имам закрила — или поне вие тъй твърдите.
Постоянната усмивка на Джоуранъм сякаш поизбледня. От своя страна Намарти обърна мрачното си лице към него и се накани да каже нещо, ала ръката на Джоуранъм леко помръдна и Намарти само се закашля, без да се намесва.
Ласкин Джоуранъм попита:
— Доктор Селдън, вие патриот ли сте?
— Да, защо? Империята е дала на човечеството хилядолетия мир — преди всичко мир, естествено — и е способствала за постоянния напредък.
— Точно така, обаче през последните един-два века напредъкът е по-слаб.
Селдън сви рамене:
— Не съм се занимавал с тия въпроси.
— Не е и нужно. Знаете, че в политическо отношение последните едно-две столетия представляват смутно време. Царуванията не са били продължителни и понякога са допълнително скъсявани от убийства…
— Дори само споменаването на това — вметна Селдън — е близо до предателство. Бих предпочел да не…
— Добре, добре — Джоуранъм се облегна на стола си. — Виждате ли колко сте несигурен? Империята се разпада. Искам да го кажа открито. Тези, които ме следват, го правят, защото отлично знаят, че е вярно. Имаме нужда като дясна ръка на Императора да служи човек, който умее да контролира Империята, да потиска метежните импулси, а те сякаш се появяват навсякъде, да даде на въоръжените сили естественото лидерство, което те трябва да имат, да поведе икономиката…
Селдън махна нетърпеливо с ръка:
— И вие сте човекът, който ще го стори, така ли?
— Така възнамерявам. Няма да е лесна работа и се съмнявам, че ще се намерят много доброволци по благородни съображения. Демерцел със сигурност не може да го направи. Неговото управление ускорява упадъка на Империята към пълен крах.
— Но вие можете да го спрете?
— Да, професор Селдън. С ваша помощ. С психоисторията.
— Навярно Демерцел би успял да предотврати краха с психоисторията — ако тя съществуваше.
Джоуранъм спокойно каза:
— Съществува. Хайде да не се преструваме, че не съществува. Обаче съществуването й не помага на Демерцел. Психоисторията е само инструмент. За да я проумееш, е нужен мозък, а за да я приложиш — твърда ръка.
— Да разбирам ли, че вие ги притежавате?
— Да. Знам собствените си достойнства. Искам психоисторията.
Хари Селдън поклати глава:
— Можете да я искате, колкото ви харесва, но аз я нямам.
— Имате я. Няма да споря за това — Джоуранъм се приведе напред, сякаш желаеше гласът му да се промъкне в ушите на Селдън, вместо да остави звуковите вълни да го отнесат там. — Казвате, че сте патриот. Аз трябва да заместя Демерцел, за да избегне унищожението на Империята, обаче начинът, по който ще го заместя, би могъл сам по себе си безнадеждно да я отслаби. Вие можете да ме посъветвате как да постигна целта си гладко, ловко, без вреди и сътресения — за благото на цялата Империя.