Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 176

Селдън беше на шейсет и шест. Да можеше да започне тая революция на тридесет и две, когато за пръв път дойде на Трантор.

Днес навярно е твърде късно.

10

Дженаро Мамъри го караше да чака. Това беше преднамерена неучтивост, дори обида, но Хари Селдън запази спокойствие.

В края на краищата той имаше нужда от Мамъри и ако се разсърдеше на библиотекаря, щеше само да навреди на себе си. Всъщност Дженаро щеше да се радва да ядоса Селдън.

И така, професорът се въздържа и зачака. Най-после онзи влезе. За пръв път щяха да бъдат заедно насаме.

Мамъри бе нисък и валчест, с кръгло лице и малка черна брада. На устните му играеше усмивка, обаче Хари подозираше, че тя е нищо незначеща дежурна гримаса. Усмивката разкриваше жълтеникави зъби, а неизбежната му шапка беше в подобен нюанс на жълтото и с кафява лента, увита като змия около нея.

На Селдън леко му се догади. Струваше му се, че не би харесал библиотекаря, даже да нямаше причина за това.

— Е, професоре — обърна се към него Мамъри без никакво встъпление, — какво мога да направя за вас? — Той погледна часолентата на стената, но не се извини за закъснението си.

— Господине, бих желал да ви помоля да спрете да се противопоставяте на моето оставане тук, в Библиотеката.

— Вие сте при нас от две години — разпери ръце Дженаро Мамъри. — За какво противопоставяне говорите?

— Досега онази част от Съвета, представяна от вас и хората, които мислят като вас, не е успяла да бие по гласове главния библиотекар, ала следващия месец ще има друго събрание и Лас Зенов ми каза, че не е сигурен за резултата.

— Аз също не съм сигурен — сви рамене Дженаро. — Вашият договор, стига да го наречем така, може спокойно да се поднови.

— Но аз се нуждая от повече неща, библиотекарю Мамъри. Бих искал да доведа някои колеги. Проектът, по който работя — изясняване на всичко необходимо за окончателната подготовка на една много специална Енциклопедия, — не е задача, която ще реша сам.

— Разбира се, че вашите колеги могат да се занимават където им харесва. Трантор е голям свят.

— Ние трябва да работим в Библиотеката. Аз съм стар човек, господине, и бързам.

— Кой може да попречи на хода на времето? Не вярвам, че Съветът ще ви позволи да доведете свои колеги. Това е първата стъпка, нали така, професоре?

(„Да, наистина.“ — помисли си Селдън, обаче нищо не каза.)

— Аз не успях да ви попреча да се настаните тук, професоре. Засега. Но смятам, ще успея да не допусна колегите ви да влязат.

Хари Селдън разбра, че отива към задънена улица, и стана малко по-откровен:

— Библиотекарю Мамъри, сигурен съм, че тази неприязън към мен не е лична. Убеден съм, че разбирате колко важна е работата, която върша.

— Имате предвид вашата психоистория ли? Оставете това, вие се бъхтате над нея повече от тридесет години. И какъв е резултатът?

— Точно там е въпросът. Сега може да има някакъв резултат.

— Тогава нека той се появи в Стрилингския университет. Защо трябва да бъде в Галактическата библиотека?