Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 174

— Виждате ли — рече Селдън с внезапен прилив на енергия, — цялата тази история с възможното закриване на Библиотеката, стесняването на достъпа до нея, отказът на пълна информация, всичко това само по себе си е белег за разпадане на Империята. Не сте ли съгласен с мен?

— Ако така разглеждате въпроса, навярно сте прав.

— Тогава нека да разговарям със Съвета, да му обясня какво може да ни докара бъдещето и какво искам да сторя. Може би ще успея да го убедя, както се надявам, че съм убедил вас.

Зенов се замисли за момент.

— Готов съм да ви позволя да опитате, ала предварително трябва да знаете, че вашият план би могъл и да не мине.

— Налага се да поема тоя риск. Моля ви, направете каквото е нужно и ме информирайте кога и къде да се срещна със Съвета.

Селдън остави Зенов в объркано състояние. Всичко, дето каза на главния библиотекар, бе вярно и банално, но истинската причина, поради която искаше да ползва Библиотеката, си остана скрита.

Отчасти защото той самият още не виждаше ясно отговора на този въпрос.

9

Търпеливо и тихо седеше Хари Селдън до леглото на Юго Амарил. Юго беше крайно изтощен и вече не можеше да се говори за никаква медицинска помощ, дори той да се съгласеше да се възползва от нея.

Амарил бе едва на петдесет и пет години. Самият Селдън гонеше шейсет и шест, ала въпреки това се намираше в добра форма, като се изключат острите атаки на ишиаса или на каквото там беше, от които понякога куцаше.

Болният отвори очи:

— Още ли си тук, Хари?

— Аз няма да те оставя — кимна Селдън.

— Докато умра ли?

— Да — и в пристъп на мъка запита: — Защо го направи, Юго? Ако беше живял разумно, можеше да изкараш още двайсет или трийсет години.

— Да живея разумно ли? — слабо се усмихна Амарил. — Искаш да кажеш да отделям време и да ходя на курорти? И да се забавлявам с глупости?

— Да. Да.

— Тогава аз или щях да копнея да се върна към работата си, или щях да се науча да си губя дните и нощите. И през допълнителните двайсет или трийсет години, за които говориш, нямаше да свърша нищо повече. Виж при теб как стана.

— Кое как е станало?

— Десет години беше Първи министър на Клеон. Каква наука направи през този период?

— Около една четвърт от времето си отделях за психоисторията — каза меко Селдън.

— Преувеличаваш. Ако не бях аз да работя толкова упорито, развитието на Проекта щеше рязко да спре.

— Прав си, Юго — кимна другият. — Благодарен съм ти за това.

— Ами кой върши — кой вършеше — истинската работа преди и сетне, когато почти половината ти време отиваше за административни задължения?

— Ти, Юго.

— Разбира се — той отново спусна клепачи.

— Да, но ти винаги си искал да поемеш тези задължения, в случай че ме надживееш.

— Не! Смятах да оглавя Проекта, за да го движа в посоката, в която трябваше да върви, и щях да прехвърля на друг цялата административна галиматия.

Дишането на Амарил се затрудни и той започна да хрипти. После отвори очи, втренчи се право в Хари и рече:

— Какво ще стане с психоисторията, когато си отида? Мислил ли си за това?

— Да, мислил съм и искам да говоря с теб по този въпрос. Може би ще ти достави радост. Юго, струва ми се, че психоисторията се революционизира.